Вчера (14.11.2007 - wed) ми се случи нещо, което не знам как да опиша. Реших да се опитам все пак и започнах да ровя из гугъл за разни картинки, свързани със събитието. Такаааа, сега ако трябва да сме точни, таг-клаудът би изглеждал така:

топлинен удар, замайване, аромат, топлина, очи, поглед, искри, треперене, палто, черно, смешко, вчера.

За да огранича търсенето, винаги търсех картинките в комбианции от по две от ключовите думи. Мисля, че намерих толкова сполучливи неща, че няма нужда да разказвам събитието, а само да ги покажа (редът е абсолютно случаен):

Мисля, че мога да разкажа за нещата горе-долу така:

аз, дето от доста време насам си мечтая да бъда покорена, наистина го преживях. Струваше си чакането, ей! Не съм очаквала, че ще е чак пък толкова хубаво и странно. Стана много лесно - той се появи, когато бях много напрегната заради едни чертежи и въобще не го очаквах, направо ме издърпа от стаята с поглед, после помня, че беше в черно, помня някакви аромати, как му светеха оченцата и как гласът му звучи още по-прекрасно, когато навън е тъмно… Едно такова стърчеше над мен и се беше разперил като птица, която ме пази и от много близо (и високо) ме питаше за някакви неща. Мен просто ми трепереха коленете и не можах да сметна 200-60 и 60*2. А уж той идваше при мен за помощ с математиката. Не помня много други неща - идея си нямам какво съм изфъфлила. Имам някаква представа само, че пак го заплаших с отнемане на живот и че тичайки към стаята му извиках, че е в хороскопа ми за вторник (е, не знам дали той или някоя друга моя любов ;-)). И всичко това за няколко кратки мига - шеметно дойде, отнесе ме, разтопи ме. Спрях да чертая. Спря да ми е студено. Спрях да се чудя как да седна на стола. Спрях и да дишам. Още се чудя какво стана. Ма нормално - аз съм тъпа…