есето, което ми донесе 85 точки на общинския кръг на олимпиадата по философия

“Сам на себе си ще бъда ученик, за да се опозная”
“Сидхарта” – Херман Хесе

В нашия субективен свят най-постижимата истина е тази за самия себе си – за Аза. Реалността ни е рефлексия на нашите мисли и желания, но и на дълбоко скритото и интуитивното.
Самопознанието е трудна цел, но ние не съзнаваме, че през целия си жизнен път това и правим – оглеждаме се около себе си и създаваме свои субективни истини. Връх на този стремеж е познаването на нюансите на собствения Аз и признаването на себе си за единствен критерий за истинност и правилност.
Лесно е да се познаеш – трябва да отвориш очи и да се огледаш – навън и навътре. Смисълът е да изживееш сам себе си. Реалността около нас е истинна само за нас самите и затова Училището на живота може да се нарече Училище на Аза. Моят свят е храмът на моята личност, а да се самоизуча е мой единствен избор.
Лесно е да се познаеш, но е трудно да го пожелаеш. Човекът винаги е твърдял, че е “Свръхживотно”, че е разумен. Но не би – това е само завеса, с която той прикрива дълбокия си страх – страх от това, че си различен и сам, страх от отговорности, страх, че няма да харесаш себе си. Да откриеш, че си единствен от своя вид, че на света има само Теб и Твоите желания, че няма светлина в края на тунела и дори,че няма тунел, а само твои мисли, е идея, от която цял живот бягаш. Наричаме се “егоисти” и “хедонисти”, измисляме физични и химични закони, мерим времето, само за да избягаме от несигурността и самотата. Защото “ човекът е въже над пропаст” и “който е познал себе си, той е собственият си палач” (Ницше).
Ужасяващо е да откриеш, че си лично отговорен за цялата всичкост – за Вселената, за “живота” на околните, дори за онова “отвъд”. Отвъдното е поредната самозаблуда, която сме построили, за да избягаме от идеята, че сме господари на себе си и че Слънцето изгрява, защото ние така сме си пожелали.
Да се познаеш, значи да познаваш всички свои страни – и качества и пороци. Порасналият човек не може за разбере, че дори понятията “добро” и “зло” зависят от него. Ако един ден откриеш, че в теб се таи див звяр, който иска да руши, приеми го и се самоизучи. Не се наричай “футурист”, не се подтискай, просто изследвай движението на ума и тялото Си. Човешката природа е творяща и сътворена. Звярът в теб знае, че ти си самосътворен и ти трябва да се учиш от него. Това не е животинският инстинкт, защото животните нямат желания. Това е още една твоя черта, защото човекът е свое произведение и едновременно с това – свой демеург. Всяко умонастроение води към истината за себе си, която е истина за света.
Човечеството изпадна в паника при идеята за т. нар. ефект на пеперудата. Веднага започнахме да търсим логически, разумни обяснения. Ами ако същото това човечество научи, че то само си е виновно за всички беди?! Адам и Ева нямат грехове, сами сме сми пожелали световните войни, а ефектът на пеперудата се дължи на една моя депресия. Това плаши. Затова си самовнушаваме, че светът е изграден от атоми или че има някаква висша сила, която стои над нас.
Колкото повече виждаме и “разбираме”, толкова по-малко знаем. Задаваме си все повече въпроси и се оплитаме в самолъжи. Трябва да се оставим на течението, защото самите Ние сме течението. Аз съм единственият препъникамък по пътя на своето самоосъществяване.
Аз съм във всичко – аз съм тревата, аз съм росата по нея и дори аз съм косачката, която ще я унищожи. Аз съм центърът на Вселената, аз съм Вселената, защото аз съм Аз. Приятелите и враговете ми съществуват, защото аз съм пожелала така. Те са част от мен. Всичко, което виждам, чувам, правя е в резултат на моите желания. Всичко около мен е от мен и всичко от мен е в мен. Няма истини. Няма лъжи. Има само мои умонастроения.
Хамлетовото “Да познаваш някого, значи да познаваш себе си” е вярно, доколкото всички останали са продукт на нашето мислене. Бих го перифразирала така: ”Да познаваш някого, значи да познаваш едно свое желание”. А това вече е крачка към самопознанието, към великото откритие, че сам си свой учител и ученик, че ти пишеш книгата на живота.
Погрешно е схващането, че трябва цял живот да учиш. Напротив – животът се живее. Аз съм животът. Ти си животът. И пътят и истината. Може да не го знаеш, но всяка истина, която откриавш, е твоя субективна истина и в нея се крие частица от твоето Аз.
Най-дълбокото познание, най-истинното и единствено възможното познание е това за себе си. Всяко знание води към себепознание. Въпросът е в това да се научиш да знаеш.