есето, което ми донесе 85 точки на общинския кръг на олимпиадата по философия

7, май 2007

“Сам на себе си ще бъда ученик, за да се опозная”
“Сидхарта” – Херман Хесе

В нашия субективен свят най-постижимата истина е тази за самия себе си – за Аза. Реалността ни е рефлексия на нашите мисли и желания, но и на дълбоко скритото и интуитивното.
Самопознанието е трудна цел, но ние не съзнаваме, че през целия си жизнен път това и правим – оглеждаме се около себе си и създаваме свои субективни истини. Връх на този стремеж е познаването на нюансите на собствения Аз и признаването на себе си за единствен критерий за истинност и правилност.
Лесно е да се познаеш – трябва да отвориш очи и да се огледаш – навън и навътре. Смисълът е да изживееш сам себе си. Реалността около нас е истинна само за нас самите и затова Училището на живота може да се нарече Училище на Аза. Моят свят е храмът на моята личност, а да се самоизуча е мой единствен избор.
Лесно е да се познаеш, но е трудно да го пожелаеш. Човекът винаги е твърдял, че е “Свръхживотно”, че е разумен. Но не би – това е само завеса, с която той прикрива дълбокия си страх – страх от това, че си различен и сам, страх от отговорности, страх, че няма да харесаш себе си. Да откриеш, че си единствен от своя вид, че на света има само Теб и Твоите желания, че няма светлина в края на тунела и дори,че няма тунел, а само твои мисли, е идея, от която цял живот бягаш. Наричаме се “егоисти” и “хедонисти”, измисляме физични и химични закони, мерим времето, само за да избягаме от несигурността и самотата. Защото “ човекът е въже над пропаст” и “който е познал себе си, той е собственият си палач” (Ницше).
Ужасяващо е да откриеш, че си лично отговорен за цялата всичкост – за Вселената, за “живота” на околните, дори за онова “отвъд”. Отвъдното е поредната самозаблуда, която сме построили, за да избягаме от идеята, че сме господари на себе си и че Слънцето изгрява, защото ние така сме си пожелали.
Да се познаеш, значи да познаваш всички свои страни – и качества и пороци. Порасналият човек не може за разбере, че дори понятията “добро” и “зло” зависят от него. Ако един ден откриеш, че в теб се таи див звяр, който иска да руши, приеми го и се самоизучи. Не се наричай “футурист”, не се подтискай, просто изследвай движението на ума и тялото Си. Човешката природа е творяща и сътворена. Звярът в теб знае, че ти си самосътворен и ти трябва да се учиш от него. Това не е животинският инстинкт, защото животните нямат желания. Това е още една твоя черта, защото човекът е свое произведение и едновременно с това – свой демеург. Всяко умонастроение води към истината за себе си, която е истина за света.
Човечеството изпадна в паника при идеята за т. нар. ефект на пеперудата. Веднага започнахме да търсим логически, разумни обяснения. Ами ако същото това човечество научи, че то само си е виновно за всички беди?! Адам и Ева нямат грехове, сами сме сми пожелали световните войни, а ефектът на пеперудата се дължи на една моя депресия. Това плаши. Затова си самовнушаваме, че светът е изграден от атоми или че има някаква висша сила, която стои над нас.
Колкото повече виждаме и “разбираме”, толкова по-малко знаем. Задаваме си все повече въпроси и се оплитаме в самолъжи. Трябва да се оставим на течението, защото самите Ние сме течението. Аз съм единственият препъникамък по пътя на своето самоосъществяване.
Аз съм във всичко – аз съм тревата, аз съм росата по нея и дори аз съм косачката, която ще я унищожи. Аз съм центърът на Вселената, аз съм Вселената, защото аз съм Аз. Приятелите и враговете ми съществуват, защото аз съм пожелала така. Те са част от мен. Всичко, което виждам, чувам, правя е в резултат на моите желания. Всичко около мен е от мен и всичко от мен е в мен. Няма истини. Няма лъжи. Има само мои умонастроения.
Хамлетовото “Да познаваш някого, значи да познаваш себе си” е вярно, доколкото всички останали са продукт на нашето мислене. Бих го перифразирала така: ”Да познаваш някого, значи да познаваш едно свое желание”. А това вече е крачка към самопознанието, към великото откритие, че сам си свой учител и ученик, че ти пишеш книгата на живота.
Погрешно е схващането, че трябва цял живот да учиш. Напротив – животът се живее. Аз съм животът. Ти си животът. И пътят и истината. Може да не го знаеш, но всяка истина, която откриавш, е твоя субективна истина и в нея се крие частица от твоето Аз.
Най-дълбокото познание, най-истинното и единствено възможното познание е това за себе си. Всяко знание води към себепознание. Въпросът е в това да се научиш да знаеш.

Entry Filed under: лиготии. Етикети: , .

2 Comments Add your own

  • 1. plamcho  |  15, май 2007 at 8:16 pm

    Вече обожавам есето ти! Не мога да изразя някакво мнение на опитен критик, но мисля, че повече би те радвало да знаеш, че си накарала по този прекрасен начин някой да се замисли и да повярва в това, което си написала. Напълно ми е непонятно как побираш в главата си толкова много и странни истини, как ги проумяваш изобщо…

  • 2. Svetlina Vitanova  |  17, май 2007 at 3:30 pm

    Ами и аз не знам – те просто си стоят в главата и от време на време си ги пиша. Идея си нямам защо толкова очевидни неща са прекалено странни дори и за учителя ви по философия. Хубаво е да знам, че поне ти си ме харесала…

Leave a Comment

Required

Required, hidden

Some HTML allowed:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <pre> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>

Trackback this post  |  Subscribe to the comments via RSS Feed


"Яркожълто....е цветът на спомените - колкото повече го гледаш, толкова по-назад се връщат спомените ти, докато в паметта ти не остане нищо. Тогава настава моментът, в който гледаш този цвят и мечтаеш." - Петер Хандке

  OnePlusYou Quizzes and Widgets
Created by OnePlusYou

Ако пчеличката натиснеш, канче с вода ще ти лисна, с пита и сол ще те захраня и обещавам да не те забравя!

Ftichka " Смехът е слънцето, което пропъжда зимата от лицето на човека." - Виктор Юго

"Не говорете лошо за младите." - Исороку Ямамото

  "Правописът ми е Колеблив. Добър правопис е, но се Колебае и буквите отиват на грешни места." (Пух Мечо)

OnePlusYou Quizzes and Widgets
nethouse

Служебни

Скорошни коментари

Svetlina на Кейдж
Svetlina на Спят ли жълтурчетата
zory на Спят ли жълтурчетата
UZUMAKI на Спят ли жълтурчетата
UZUMAKI на Кейдж
kanew на Спят ли жълтурчетата
Svetlina на Спят ли жълтурчетата
Ани на Спят ли жълтурчетата
Svetlina на Кейдж
kanew на Кейдж
Svetlina на Кейдж
kanew на Кейдж
Бързо, лесно, вкусно… на Планове, които ще разваля през…
Svetlina на Искам да е днес
Svetlina на Полът на компютъра
Надничащи: web tracker Clicky Web Analytics

Clicky

Пожълтели

pf

     

    Уолт Дисни: "Мечтай за живота си в цветове, това е тайната на щастието."

     

    Ина Герджикова Цветове Аз съм жълто! Жълта паника в сивия живот. Жълта пружинка от идеи. Жълтото шалче на зимата. Жълтото око на фара в нощта - ту светещо, ту спящо. Аз съм жълтото сърце на маргаритката, облечено в рокля от бели листенца. Аз съм жълт водовъртеж... Жълто торнадо... Жълтите въпроси... Жълтите емоции... Аз съм жълтият писък на влака към вечността... Жълтата душа на усмивката... Аз съм жълта динамика, жълтите стъпки в дъжда... Жълто предизвикателство, жълт смях... Жълтите мисли... Жълтите листа на кестена... Аз съм жълто желание, жълта страст... Аз съм жълтата свобода на слънцето... А ти си синьо. Синьо мълчание, синя мъдрост. Синя тишина... Ти си синият простор, сините мисли на езерото в парка, където често се взираш в себе си. Синя магия... Син сън... Син облак от мечти... Ти си синя самота в шарения карнавал... Ти си син бриз, синя меланхолия... Синя романтика, синьо въображение... Синя приказност... Синя светлина в черния мрак... Синьото сърце на тъгата... Синият зародиш на сълзите... Ти си син шепот в сините мечти... Синя музика, извираща от нищото. Синьо отражение на спокойствието. Сините релси, тичащи към върха... Синият феникс...

Ето така се ориентирам

май 2007
П В С Ч П С Н
    юни »
 123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031