3х3 и от мене

Ех, тея мъже как мислят за мене! Примерно едно такова същество като Вовата (Комаров) измислил да ме предизвика. Ха! От мене книги да иска – ми че аз след дебелана съм първо книгоман, после жълтоман и някъде накрая графоман ( чак накрая )

Та от мен се иска да изброя трите книги, които съм купила наскоро, трите, които съм прочела последно и есетствено трите, които бих прочела пак. Това, което е най-важно обаче, е, че после трябва да набутам трима души да продължат играта Мисля, че тука оня хахо ескуелист Вовата се е объркал, щото играта трябва да се казва 4х3 (щото нали топката се подава на още трима ), ама айде, ще му простя, защото… абе, Владимире, да знаеш, че дължиш на **** поне една бира за услугата

Така:

Последните три книги, които си купих бяха:

1. “Девиците от рая” – Барбара Уд - красив роман за времето на последния египетски крал и първите стъпки на феминизма в Арабския свят (специално си я подарих за осми март);
2. “Модни образци във всекидневието” – Алиция Кучинска – не я дочетох – просто си я взех заради надписа на задната корица и щедрото обещание да се разгледа модата от гледна точка на социологията, философията, историята и какво ли още не – абсурд – книжлето е пълно само с препратки къв други трудове и преразказване на една и съща мисъл – модата не се отнася само до изкуството или облеклото;
3. Едно много забавно жълто книжле за англичаните и английския хумор, написано от натурализиран англичанин (заглавие и автор не помня, старичко е, разпродажбено човече съм аз, а и няма как да ги проверя сега, щото я дадох на Дамян да се изучи)+“Спомени” на Съба Вазова (съжалявам, но в един ден си купих няколко книги) – ето това вече е книга! Наистина – прекрасно е чувството – езикът е такъв, че се пренасяш в онова време и не само си в събитията, ти ставаш част от тях (книжката веднага я подарих на мама, но още чакам да я прочете – тея учители все нямат време за себе си и това е!). Съжалявам само, че не можах да я намеря в нередактирания вариант, където изреченията не са разделени с препинателни знаци и си личи хмммм самобитността на вазовата майка.

Държа да отбележа, че чета повече, отколкото купувам, а и освен това не обичам да задържам много книги вкъщи и подарявам насам-натам. За рождения си ден Яна получи книжка от мен, за Кеклето имаше д-р Спок, за тати – някаква фантастика с динозаври… Ето вчера примерно една колежка ми даде книжка (първа от пет), която определено ще прочета. Да не говорим колко книги пък съм преобърнала из тея на Яна или мъжлето й. Абе, не мисля, че е нужно да се секат много дъвета, да се правят книги, за да може всеки да си ги има вкъщи. Есетствено, някои са просто необходимост – примерно “Пътеводител на галактическия стопаджия” на Адамс (пълният вариант).

Последните три книги, които прочетох бяха:

1. “Девиците от рая” – оф, знам какво си мислите, но това е името на една улица в Кайро;
2. хмммм – както-там-се-казваше-последната-книга-от-поредицата-на-Брин-за фините-и-шимите;
3. “Замъкът на таласъмите 2″ – книга-игра на някой си – ми да – аз чета сто неща, игри включително

Тука пак да вметна, че съм изчела и няколко учебника по химия и физика между изброените, ама то е влиза-излиза

Трите книги, които пак бих прочела, ако ми остане време за почивка:

1. “Лилит: змия в тревата” - първа от 4 книги за “Диаманта на Уоръдн” – чела съм я преди поне 3-4 години, а следващите части – чак през 2007ма – ммм, това е една много качествена книга – кара те да мислиш, да гледаш една прашинка от поне 4 ъгъла, после да я погледнеш отвътре, после да погледнеш и себе си от няколко страни и накрая почвате да си говорите;
2. “Пипи Дългото Чорапче” на А. Линдгрен – е, към тая точно книга винаги се връщам – досега съм я прочела няколко десетки пъти и винаги откривам някоя нейна нова прелест. Има места, където мога да цитирам, има места, които съм сънувала, има толкова моменти, които никога, ама никога няма да забравя (+ думата “спунк”);
3. Една тетрадка със съчинения на майка ми – била е някъде 6-7 клас и всяка седмица са имали за домашно по две съчинения – много са к расиви – един такъв ръкописен, детски, но все пак красив почерк, стройна мисъл, примери извън клишираните философи.., оф – чудно е – пък и така се запознах с малката мама. Незабаривмо.

Айде сега да измисля и трите си жертви [мухаха, потърквам доволно ръчички]:

• Мислидуми – е това същество какво чете – много ми е любопитно, в смисъл чееее… абе, вижте я как пише – със сигурност не чете “Космополитън”;
• Ванката – не че нещо, ма ако видите, че мой познат чете речници и самоучители на хиляда езика, няма ли да си помислите нещо хубаво за мене, а?!
• Катерина – ми, що пък не – варненските калинки също трябва дапоемат духовна храна, нали

——————————————————————-

Ако някой знае къде и как да си намеря материали за интегриращ множител (теория на ДУ), да свирка – плащам в натура! А – освен това е и леко спешно – ако може до края на април да си ризнае и майчиното мляко!!!