Ей ме на - тотално откачих! Утре баща ми има имен ден и по тоя случай една колежка ме покани на купон. Нямаше как за хиляден път да се отърва, но поне ще направя всичко възможно, за да ми е забавно. За целта си бръкнах в джоба, после в торбата с шегите и ето какво излезе:

Намерих парички за ново потниче - по-изрязано от банския ми, по-дантелено от бельото ми и по-зелено даже от очите ми. Намерих парички и за един бледожълт леген и няколко цвята лак за нокти. От торбата извадих идеята да нарисувам в легена цвете за Цветелина. Великият надпис отстрани е: “`ЩОТО” < математическя знак за “ВСИЧКИ” > “ЦВЕТЯ СА ТИ В КРАКАТА!!!“. Освен това съм обещала на колежката и да й подаря един наръч глухарчета, та преди гостито (както съм си с хубавото потниче) ще се засиля да бера жълтурчета - поне това в Студентски град не е дефицитно

След като постоя минимално количество на купона и изпия максимално количество алкохол ще се запътя за Люлин (точно 3 автобуса, ама какво от това - целта оправдава средствата). Та там… там ще съм на гости на Андрей. Време беше да се престраша. На втория ден от раздялата с **** вече не ме свърташе и ми се щеше да се видя с Андро, ама пусти нерви… Неделя обаче е единадесетият и това ще е. Отивам. Вечер Андрей ми звъни по телефона и ми говори докато заспя. И аз нямам нищо против да се върна при него. Но… всичко е добре, докато не си представя как се целуваме. Представяте ли си - бих спала с него, но ми е трудно да се целувам с него?! Имам чувтвото, че пак ще го ползвам за физически заместител Имам чувството, че пак ще се самопрецакам. Имам обаче и чувството, че е време да направя нещо. Прекалено дълго стоях в траур, прекалено много забележки, че не се усмихвам получих, прекалено малко ми се слуша музика. Ще направя промяната! Ужасно е, когато си се разделил с някого, а на другия ден всички го усетят. Не знам как успяват, ама момчетата могат да надушат самотното момиче от километри. Почти се разплаквам като видя съжалителния поглед на тоя или оня колега или пък гладния поглед на някой друг. Тия хора не разбират ли, че не съм себе си вече?! Какво толкова виждат в мен?! Празна черупчица! Даже косата ми порасна, но аз все не намирам желание да си правя прически. Навремето не излизах преди да съм сложила 7 ластички, 5 шнолки или пък няколко плитки.

Дори на Ники, който снощи пак ми беше на гости, му се наложи да ме сложи в леглото рано и да ме кара да гледам сложен филм. Опита се детето да ми говори за какво ли не. Опита се да ми припамни стари приятели. Опита се да ме нака ра да чертая планове за бъдещето - дали за срещата на класа, която организирам, дали за неговото и моето професионално развитие… Да ама мен през едното ми влиза, през другото излиза.

Добрата новина е, че семестърът наистина свършва, та ми се налага на седимца да пиша по няколко курсови и така се отвличам идеално. Още по-добрата новина е, че скоро курсовата ми по информатика ще е повече от перфектна и че с професора редовно си пишем. Ами щом асистентът не ме уважава, има кой А най-най-най-добрата новина е, че Яна в момента си пазарува паркет за детската стая, взела е и легълце за бебо, а аз най-вероятно още утре ще мина да проверя как стоят нещата и да я нагушкам

———————————————————————

Най-официално обещавам до края на месеца да намеря време да започна разглеждането на този сайт! Просто съм влюбена в него! Или бих била, ако помнех как се усмихва…