Петък си заминавам при тати. Уговорката е, че ще му готвя, ама той и не подозира, че пак ме е ударил периодът, в който много ми се готви :) Намислила съм някои от нещата, които искам да му направя за 4те дена гости, ама и съм почти убедена, че няма да ми мине номерът. Така или иначе, ще си ги разкажа тука, та поне да не ги забравя.

Пълнено великденско пиле

Схемата е лесна - вариш цяло почистено пиленце, а на другия котлон запържваш зелен лук, гъбки, ориз, още нещо зелено, после доливаш водичка от бульона и надуваш леко. Махаш от огъня и прибавяш маааалко майонеза и кисели краставички (ако гъбите са били мариновани - без краставиците). Номерът е да напъхаш тая работа в пилето без да го разкъсваш много, като пъхнеш и две-три сварени и обелени яйца (цели!). Евентуално може да се наложи зашиване с клечки за зъби или конец. МАжеш пилето отвън със сол, черен и мъъъъничко червен пипер и го хвърляш в тавичка с малко от бульончето и повечко домакинско фолио. Ако пилето е от магазин, може да се сложи бучка масълце отгоре. Е, тая кокошка може да излезе поне 5-6 порции, тоест с баща ми ще се облажим сериозно :)

За гарнитура към пилето аз бих сложила само и единствено салатка от киселец (евентуално питомна детелина) и маслинки.

Баница с кайма

Тънкостта е да се нарави в дълбока тавичка, но с един ред плънка. Общо взето се прави така: запържва се голямо количество лук и се добавя омесената с подправки кайма (червен и черен пипер, къри, кимион). Малко преди да е готово, се дърпа от огъня и се разстила върху корите. Те обаче не са просто постлани в тавичката, а са набрани, т. е. взимаш два листа и ги нагъваш така както навремето правехме ветрила (просто набираш с пръсти). Половината листи трябва да се съберат на дъното. Изсипва се цялата плънка и се покрива с останалите набрани листи. Когато се изпече, се вади и се намокря лекичко с вода, завива се с фолио или найлон и даже може да се покрие с нещо дебело като хавлия например. Идеята е, че баницата трябва да си “отдъхне” - да омекне.

Рошав кекс (както биха казали екскурзоводите - “планинарски”)

Това е един обикновен кекс, направен от каквото има в хладилника (неизвестен брой яйца, ванилии, брашно, олио, захар, евентуално прясно или кисело мляко, бакпулвер). Цялата работа се бърка, излива се в набрашнена форма и се запича. Малко преди да е готово се вади, маже се с някакъв мармалад (домашно ПЛАНИНСКО производство ;) ) и внимание - поръсва се с трохи! Цялото! Трохите всъщност са това, което е останало по съда от тестото + допълнително брашно. Връща се да се допече. Реже се чак като изстине. Трохите се получават като хрупкави златни люспички.


Великденска салата

Маруля (салата) + сварени, обелени, нарязани яйца + краставица на кръгчета + лимонов сок (колете ме, бесете ме, не обичам репички). Нищо особено, но ми е втората по любимост салата след тази от грис.

Козуначена торта за деня след Великден

Необходим е СУХ козунак. Осатналото е въображение :) . Точка :) . Нещата стоят така: разбиваш някакъв крем - какъвто и да е, заливаш с него козунака в някаква кексова форма и леко запичаш. Аз обичам кремът да е от белтъци на сняг, към които добавям разбити жълтъци с прясно мляко и захар. Може даже да се направят шарки като се добави какао към половината крем и после се излива ЛАМИНАРНО. Това ми е любимата дума, научена през тоя семестър. Кремът може да е наистина всякакъв, стига да е гъст. Последният слой задължително е крем. Вкусът е просто страхотен!

Боб с наденица в гърне без гърне

Ами отдавна съм обещала на тати да му правя такъв боб. Последно преди година му се случи това събитие и от тогава ме преследва за още. А е толкова лесно да го усмихна! Само сварявам боба (гърнетата са ми дефицит и затова си ползвам дълбоката тенджера) в студена вода с малко олио и сода вместо сол (добре е и да пусна пакетчета чай мощерка) на бавен огън. Около два часа отиват, щото трябва хубавичко да се развари, доста пъти да се долива вода… Когато вече започнат да се пукат бобчетата, вадя чая и пускам парчета наденица (полусуха или прясна), ако намеря слагам и сухо чушле. Толкова. Манджата се доготвя още мъничко и това е. Нищо трудоемко :)

/*Знам, че гозбите са много за малкото ми време вкъщи, ама после на баща ми му се очертават 8 дни без домакиня наоколо. Толкова ми е жал, че може и да се смиля и да му пъхна в хладилника и една постна мусака за разтоварване след празника ;) */

————————————————————-

Не забравяйте - 23 април - ден на книгата!