Мдаааааааааа, имах си аз планове за уикенда. Имах страхотни планове даже. Да ама нямаше да са мои планове, ако се бяха сбъднали

Като начало мога гордо да заявя, че изтървах влака и в резултат се прибрах вкъщи 15 часа по-късно, за сметка на което пък си дойдох 12 часа по-късно, таааа… не се оплаквам много-много. Мислех, че най-лошото, което можеше да ми се случи, е да стоя права в междуселски автобус и после да си нямам посрещач, но нееееееее - това беше само началото на суууупер забавния ми уикенд

Във влака още баща ми звънна да предупреди, че има само картофи и лук и че иска постен обяд. Аз настървено обикалям половината град, намирам грах, след това преравям гаража за доматена консерва и доволна се прибирам вкъщи. Вече почти ми мирише на постна мусака и каквооо? Откривам, че няма картофи. Не се отчайвам, разглеждам кухнята (не се смейте - мъжката кухня е нещо средно м/у бойно поле и средновековна зала за изтезания)  и откривам, че ще готвя дробсърма. Речено - сторено. Оглеждам се и за яйца за боядисване, ама не би - бащата не ме снабдил! Мама помага по телефона с идеята, че комшиите със сигурност имат, да  ама  комшиите се оказаха извън града и аз заръфах някаква ябълка в отчаян опит да не припадна. С около бойлер топла вода успях да измия всички съдове и аха да пусна пералнята и се оказа, че кутията прах за пране е само камуфлаж - баща ми и това свършил Така де - накратко - вечерта имахме боядисани яйца, свинско на фурна, пране на тераса, съдове на сушилня, вино в корем. Мдаа, яйцата :)  Те бяха просто УНИКАЛНИ! Сварих 12, боядисах ги, но счупих едното и открих практически, че боята за 30 яйца не стига за 12 (особено червеното). Ами така си е - носех от София памук и боички, специално за боядисване с памук, ама кой да прочете, че те се капвали върху мокър памук. Евентуално ибх успяла да се сетя, че няма да ми стигне За настроение слушах доста високо единствената музикална телевизия, която се хваща там. Неделя. Великден. Христос възкръсна. Аз ставам и откривам, че ми я няма музиката. После откривам, че са спрели и водата. С геройски усилия си пълня пилето (ама тати ми го взел хилаво, та събра само 1 яйце), спретвам рошавия кекс и преравям градината за всякакви зелении за салата (дано мама не забележи, че съм се разхождала из калта с нейните чехли с токчета или пък, че съм обрала всичката маруля, всичкия киселец и голяма част от черемиша ). Привечер дойде водата, но спря токът и с тати извадихме свещите. Странно, но бързо оправиха аварията и пак ядохме на светло Ден по-късно, както и още свинско, панирани охлюви, зеленчукова супичка, картофена салата и известен брой литри вино по-късно, аз влизам в банята, но не би - на петата минута свършва топлата вода В 3 и нещо вече съм изкъпана и музикалната телевизия все така липсва. Утешава ме фактът, че съм била Енчо на всички познати ми игри на карти и че баща ми не ми се смя много, когато ме би два поредни пъти на “Аз смятам” (игра със зарче). Не правих баница с кайма, щото мойта шматка все забравяше да ми купи кайма, също така не правих и боб в гърне, щото докторът му забранил (не докторът на боба!), а за тортата не остана козунак, щото съм прасе

Стигаме до понеделника, когато дойде музиката, но пък свърши хлябът по магазините, както и брашното в шкафа Втърник се оказа, че до София ще пътува и най-бъбривата баба в квартала. Накараха ме да се кача в тяхната кола, да се возя до нея в автобуса, да сме в едно купе във влака. С удоволствие се качих на разбрицания 413 и поех към магазина. Там се излекувах чрез куп покупки и в момента пиша и хапвам баница с кайма

*************************************************************

прозрение на Светлина: когато съжаляваш за нещо, не изброяваш отзад напред, а от един ключов според теб момент, насам. Пример:

- Ако бях 20 години по-млад, не бях женен, не обичах жена си и нямах две деца…

Не знам защо хората мислят в тази посока, а не примерно така:

- Ако днес се бях сресал, ако вчера се бях изкъпал, ако нямах второ дете, ако нямах първо дете, ако нямах брак по любов, ако не бях на 74…

***************************************************************************

друго прозрение на Светлина:

ЧОВЕК ВИНАГИ ТРЯБВА ДА ОСТАВЯ БАКШИШ, КОГАТО Е ПОРЪЧВАЛ ОХЛЮВИ!!!

Просто най-накрая открих професията, която е по-долна и неприятна и не за хвалене от контрольор в градския транспорт - готвач на охлюви

————————————————————–

Почти е сигурно, че тая седмица ще ми гостува малко коте, наречено Бюти