Мдаааааааааа, имах си аз планове за уикенда. Имах страхотни планове даже. Да ама нямаше да са мои планове, ако се бяха сбъднали ;)

Като начало мога гордо да заявя, че изтървах влака и в резултат се прибрах вкъщи 15 часа по-късно, за сметка на което пък си дойдох 12 часа по-късно, таааа… не се оплаквам много-много. Мислех, че най-лошото, което можеше да ми се случи, е да стоя права в междуселски автобус и после да си нямам посрещач, но нееееееее – това беше само началото на суууупер забавния ми уикенд :)

Във влака още баща ми звънна да предупреди, че има само картофи и лук и че иска постен обяд. Аз настървено обикалям половината град, намирам грах, след това преравям гаража за доматена консерва и доволна се прибирам вкъщи. Вече почти ми мирише на постна мусака и каквооо? Откривам, че няма картофи. Не се отчайвам, разглеждам кухнята (не се смейте – мъжката кухня е нещо средно м/у бойно поле и средновековна зала за изтезания) и откривам, че ще готвя дробсърма. Речено – сторено. Оглеждам се и за яйца за боядисване, ама не би – бащата не ме снабдил! Мама помага по телефона с идеята, че комшиите със сигурност имат, да ама комшиите се оказаха извън града и аз заръфах някаква ябълка в отчаян опит да не припадна. С около бойлер топла вода успях да измия всички съдове и аха да пусна пералнята и се оказа, че кутията прах за пране е само камуфлаж – баща ми и това свършил :) Така де – накратко – вечерта имахме боядисани яйца, свинско на фурна, пране на тераса, съдове на сушилня, вино в корем. Мдаа, яйцата :) Те бяха просто УНИКАЛНИ! Сварих 12, боядисах ги, но счупих едното и открих практически, че боята за 30 яйца не стига за 12 (особено червеното). Ами така си е – носех от София памук и боички, специално за боядисване с памук, ама кой да прочете, че те се капвали върху мокър памук. Евентуално ибх успяла да се сетя, че няма да ми стигне :) За настроение слушах доста високо единствената музикална телевизия, която се хваща там. Неделя. Великден. Христос възкръсна. Аз ставам и откривам, че ми я няма музиката. После откривам, че са спрели и водата. С геройски усилия си пълня пилето (ама тати ми го взел хилаво, та събра само 1 яйце), спретвам рошавия кекс и преравям градината за всякакви зелении за салата (дано мама не забележи, че съм се разхождала из калта с нейните чехли с токчета или пък, че съм обрала всичката маруля, всичкия киселец и голяма част от черемиша ;) ). Привечер дойде водата, но спря токът и с тати извадихме свещите. Странно, но бързо оправиха аварията и пак ядохме на светло :) Ден по-късно, както и още свинско, панирани охлюви, зеленчукова супичка, картофена салата и известен брой литри вино по-късно, аз влизам в банята, но не би – на петата минута свършва топлата вода :) В 3 и нещо вече съм изкъпана и музикалната телевизия все така липсва. Утешава ме фактът, че съм била Енчо на всички познати ми игри на карти и че баща ми не ми се смя много, когато ме би два поредни пъти на „Аз смятам“ (игра със зарче). Не правих баница с кайма, щото мойта шматка все забравяше да ми купи кайма, също така не правих и боб в гърне, щото докторът му забранил (не докторът на боба!), а за тортата не остана козунак, щото съм прасе :D

Стигаме до понеделника, когато дойде музиката, но пък свърши хлябът по магазините, както и брашното в шкафа :) Втърник се оказа, че до София ще пътува и най-бъбривата баба в квартала. Накараха ме да се кача в тяхната кола, да се возя до нея в автобуса, да сме в едно купе във влака. С удоволствие се качих на разбрицания 413 и поех към магазина. Там се излекувах чрез куп покупки и в момента пиша и хапвам баница с кайма :)

*************************************************************

прозрение на Светлина: когато съжаляваш за нещо, не изброяваш отзад напред, а от един ключов според теб момент, насам. Пример:

- Ако бях 20 години по-млад, не бях женен, не обичах жена си и нямах две деца…

Не знам защо хората мислят в тази посока, а не примерно така:

- Ако днес се бях сресал, ако вчера се бях изкъпал, ако нямах второ дете, ако нямах първо дете, ако нямах брак по любов, ако не бях на 74…

***************************************************************************

друго прозрение на Светлина:

ЧОВЕК ВИНАГИ ТРЯБВА ДА ОСТАВЯ БАКШИШ, КОГАТО Е ПОРЪЧВАЛ ОХЛЮВИ!!!

Просто най-накрая открих професията, която е по-долна и неприятна и не за хвалене от контрольор в градския транспорт – готвач на охлюви :D

————————————————————–

Почти е сигурно, че тая седмица ще ми гостува малко коте, наречено Бюти :) :) :)