Изтекло от дупката

Ами, това е. В разстояние на 4 седмици успях да си направя главата на ръбчета. Първо се блъснах в един климатик и открих, че изразът “видях звезди посред бял ден” не е фикция, после се блъснах в една желязна ограда и съвсем ми се отвори рана (подозирам, че просто за мен е най-здравословно да ползвам срядата за сън).

Оказа се, че тоя месец не само трябва да пестя от храна, ами и да намеря пари, които надвишават заплатата ми. Затова експлоатирам единственото, което имам и мога да твърдя, че си е лично мое. Заела съм се усърдно да правя курсови работи по техническа механика и съпротивление на материалите. Верно, тарифата ми е ниска, ама пък имам толкова много клиентела, че не остава веме да спя. Като зомби обикалям по коридорите на университета и съвсем съм забравила да се реша. Няма шега – спя по 3-4-4,5 часа на денонощие, редувам математика, информатика, механика… Не пропускам да ида и в ХТИ за заверки, че и спортувам. Горката госпожа по спорт – предния път като се пребих им беше дала найлонова торбичка да си я напълня с лед от едно заведение и да си го сложа на главата Обаче не изоставам и с книгата!

Та, идеята беше, че мозъкът ми не е изключван от две седмици и вече прегрява. Чета тук, чета там, коментирам рядко, чета и на части (щото е зор да четеш нещо дълго с идеята, че те чака чертеж), мисля в тоалетната, мисля на работа, мисля на лекции по физика…

Ама ей на – от няколко дни ми стои в таб една публикация на Графа и все не я зачитам даже. Е, днес я довърших . Аплодисменти за детето!!!

Ще си взема само частичка от нея: “Какво представлява този Списък. Преди всичко, в него не влиза обективната необходимост, за която грижа има Природата – като въздуха и водата. В него са подредени субективните неща от живота – като се започне от най-жизнено необходимото, без което няма живот и нататък докъдето ви стигне фантазията. Определено начало има, но определен край не. С изключение на № 1 – необходима за живота храна – всичко останало е субективно, въпреки, че се влияе от околните условия. Например, за ескимосите дрехите са от същата важност като храната, докато за едно диво племе на екватора те може изобщо да не фигурират.”

Не ми се говори за съдба, Антигона, предопределеност, трите м****, дето предат… Не искам да говорим за богове, вяра в себе си, нещо, някого, идея… Искам да говоря за списъчето с неща, което ми е необходимо, за да прокопсам на някое ново място.

Такааааа. В случаен ред:

• храна (бизони, домати, хляб, захарен памук, курабийки, портокали, кебап, картофени кюфтета, крем-карамел, компот от малини, домашен пастет…);
• секс (ако може да го практикувам аз, щото това с воайорстването или четенето на книги може да ти съсипе очите);
• начин за комуникация със света (може и пощенски гълъби, ама ще трябва да са много. От друга страна един червенонос Рудолф би ми бил добре дошъл – сама ще си разнасям клюките – ще ги хвърлям на верандите на хората и ще им плаша кучетата);
• допир до приятели (ясно е защо са важни – примерно Яна ми готви и ме реше, Дамян е по-грозен от мене и се грижи за самочувствието ми, Ники винаги се нуждае от услуга и ме кара да се чувствам умна + добра, Радо знае как да имитира, че ме слуша…, а допирът… е, това ми го говори опитът – колкото и да обичаш някого, да си привързан към него, да му звъниш, да му пишеш, да го мислиш… – времето и разстоянието в крайна сметка оказват влияние);
• цел – какво то и да е – семейство, прочит на определена книга, оцветяване на някоя картинка… просто да не се лутам из живота безцелно;
• пиене – две неща ми стигат – вода и невода!
• време – аз не съм малка. Не мога да се побера в малко време. Абсурд! Искам времеееее, много времееееееее…
• книги – без книги ще оцелея физически (количествено), но качествено ще се променя и когато спра да съм аз, значи сумарно ще съм изчезнала и те така – дайте ми книги, братияяяяяяяя!!!
• чорапи и фурна (да се прочете горното, ама след тирето );

Мисля, че това са ми жизненонеобходимите неща. Музиката мога да си я пея сама, картините мога да си ги рисувам наум, ароматите са ми мъгла (тоя моя нос за нищо не става – даже папагали не кацат на него)… Чудя се дали да не добавя към горния списък и канцеларски материали, щото тия писма как ще ги пиша… Ама съм чела “Хъкълбери Фин” и ще пробвам да си направя мастило от кръв, сълзи, ръжда… Мога също да опитам да си пусна нокти и да дълбая дървесна кора. Става също да се науча да се катеря нависоко и да викам съобщенията си. Освен това винаги ми е било интересно как се правят тея димни сигнали – чувам, че ми трябва одеяло+огън+хора, които да го размахват. Кламери мога да си направя от клечордаци и цветя (подозирам, че ще станат дори красиви), лепилото е лесно – вариш копита, хартия… е, тва ще е зор, ама сигурно за век-два все ще се науча да варя коприва или парцалки… Май трябваше да си сложа в списъка и ПРИРОДА. О, определено е трябвало.

А как ли бих ги подредила по важност? Графа казва така: “Ако го подреди внимателно от “без това не мога” към “и без това ще мина” по-лесно ще му бъде да е наясно къде е в момента (на коя точка от списъка) и накъде се стреми. Мисля, че е ясно – нямам предвид само чисто материални желания.“. Е, не – не съм аз тоя, дето ще подрежда моя списък. Някакси кофти ми е избрана позицията за наблюдение. От тук не мога да се видя цялата, а това, което виждам, е доста изкривено. Не че има кого да питам. Ама добре е поне, че имам няколко първостепенни точки, около които да се държа. На коя точка съм от списъка и накъде се стремя? Може и на някого да му е интересон отгворът, но сама за себе си не искам да го знам. Обичам да нищя другите, ма не ме кефи да знам всичко за себе си, да съм се категоризирала и никога да не се самоизненадвам.

Айде, само толкова мислене можа да изтече през дупката от сблъсъка на човека с желязото, ама обещавам като прокапе пак, да пиша!

—————————————————————–

Днес Айла и Джондалар откриха поза 69