О, да! Гея наистина съществува! Имам чувството, че у жената тя е сложила най-голямата сила. Ама най, най, най-голямата. Ето ви една приказка…

Имаше едно време една Яна. Беше доста рошава, много неразбрана, но най-много беше инат във вярата си в себе си. После срещна мъж. Ама не точно мъж. Не знам мъжката дума за фея. Все едно я отключи с поглед и Яна взе да цъфти. Вече имаше кой да й праща смс-и нощем и да я кара да иска да се събуди на другия ден (същото вършеха и един папагал, Шаман кинг и Югио). Пак си беше рошава, но имаше нов глас. В него се открояваха нови оранжеви и червени нотки. Яна вече знаеше коя иска да е. И знаеше и че може. Скоро откри, че е.

Ставаше все по-спокойна. Познатите й решиха, че голямата промяна е лоша и я оставиха сама. Но кой е сам, когато живее в сърцето на мъжка фея?! Милото си стоеше вкъщи и се къпеше в любов и слънчеви лъчи, случайно (или по-скоро не) минали през оранжевите й пердета. Скоро открихме, че Яна е повече от жена. Вече беше жена със смисъл! И с рошава коса :) . Много се разхубави – ще кажеш, че цялото щастие на света е събрано в очичките й. Стана една такава мекичка и лицето й все светеше – гледаш я, гледаш я и си мислиш как едновременно е деликатна, но и най-силната – у нея беше животът. Не се бъзикам. Много ми се разхубави Янчето!

И тъкмо си мислех, че повече няма накъде и тя роди. Цял голям мъж. Ама, не. Освен него, тя прероди и себе си. На следавщия ден ми се обади да се похвали и по телефона звучеше нов човек. Не знам от къде беше намерила сили да се усмихва и да говори с грижа (ама верно все едно обича целия свят и иска и може да го спаси). Излъчваше някакво пределно спокойствие, удовлетворение, желание да сподели щастиеот си, както и още по-твърда вяра в себе си. Яна постигна себе си, че и се надмина. Понеделник след изпита ми по механия я изписахме заедно с бебе Божидар и я видях :) – драаааааааааааан!!! Това малко като да вървиш, да вървиш, да намериш 5 стотинки на земята, да се надевеш да ги вземеш и докато се изправяш, да се блъснеш в климатик :D Яна беше тсанала още едно ниво по-красива и някакси по-сложна. Вече не мога да я определям само с една дума. Беше се сресала, ама мисля, че са я накаали. Не помня на кого се опитвах да обясня как Тони говори за Яна и я гледа и как тя говори за него и го гледа, как едновременно е много слаба и как с един поглед ти казва „Всичко е наред – много съм тука“… Нирвана, бре!

Абсолютно нов човек. Все едно да си направен от пластелин и по някое време да ти добавят нов цвят. Ти си щастлив, доволен… После обаче те слагат до печката, ти стигаш зъбки, каляваш си характера и излизаш със същия брой цветове, но смесени толкова сложно, че даже Светлина не може да ги раздели ;)

Те това исках да кажа! Как ставаш майка и хоп – ставаш най-силната, най-щастливата, най-красивата, най-най! Ако утре Яна ми каже, че може да лети, веднага ще й повярвам!

————————————————————-

Т`вя мъжете напаво прекаляват! Как не ги е срам да си тръгват рано сутрин и да ми развалят съня?! Искам си един частен/личен/мой си мъж, когото да си гледам вкъщи и да ме слуша, срещу заплащане в натура (мусака).