Тя, голямата

28, май 2008

О, да! Гея наистина съществува! Имам чувството, че у жената тя е сложила най-голямата сила. Ама най, най, най-голямата. Ето ви една приказка…

Имаше едно време една Яна. Беше доста рошава, много неразбрана, но най-много беше инат във вярата си в себе си. После срещна мъж. Ама не точно мъж. Не знам мъжката дума за фея. Все едно я отключи с поглед и Яна взе да цъфти. Вече имаше кой да й праща смс-и нощем и да я кара да иска да се събуди на другия ден (същото вършеха и един папагал, Шаман кинг и Югио). Пак си беше рошава, но имаше нов глас. В него се открояваха нови оранжеви и червени нотки. Яна вече знаеше коя иска да е. И знаеше и че може. Скоро откри, че е.

Ставаше все по-спокойна. Познатите й решиха, че голямата промяна е лоша и я оставиха сама. Но кой е сам, когато живее в сърцето на мъжка фея?! Милото си стоеше вкъщи и се къпеше в любов и слънчеви лъчи, случайно (или по-скоро не) минали през оранжевите й пердета. Скоро открихме, че Яна е повече от жена. Вече беше жена със смисъл! И с рошава коса :) . Много се разхубави – ще кажеш, че цялото щастие на света е събрано в очичките й. Стана една такава мекичка и лицето й все светеше – гледаш я, гледаш я и си мислиш как едновременно е деликатна, но и най-силната – у нея беше животът. Не се бъзикам. Много ми се разхубави Янчето!

И тъкмо си мислех, че повече няма накъде и тя роди. Цял голям мъж. Ама, не. Освен него, тя прероди и себе си. На следавщия ден ми се обади да се похвали и по телефона звучеше нов човек. Не знам от къде беше намерила сили да се усмихва и да говори с грижа (ама верно все едно обича целия свят и иска и може да го спаси). Излъчваше някакво пределно спокойствие, удовлетворение, желание да сподели щастиеот си, както и още по-твърда вяра в себе си. Яна постигна себе си, че и се надмина. Понеделник след изпита ми по механия я изписахме заедно с бебе Божидар и я видях :) – драаааааааааааан!!! Това малко като да вървиш, да вървиш, да намериш 5 стотинки на земята, да се надевеш да ги вземеш и докато се изправяш, да се блъснеш в климатик :D Яна беше тсанала още едно ниво по-красива и някакси по-сложна. Вече не мога да я определям само с една дума. Беше се сресала, ама мисля, че са я накаали. Не помня на кого се опитвах да обясня как Тони говори за Яна и я гледа и как тя говори за него и го гледа, как едновременно е много слаба и как с един поглед ти казва “Всичко е наред – много съм тука”… Нирвана, бре!

Абсолютно нов човек. Все едно да си направен от пластелин и по някое време да ти добавят нов цвят. Ти си щастлив, доволен… После обаче те слагат до печката, ти стигаш зъбки, каляваш си характера и излизаш със същия брой цветове, но смесени толкова сложно, че даже Светлина не може да ги раздели ;)

Те това исках да кажа! Как ставаш майка и хоп – ставаш най-силната, най-щастливата, най-красивата, най-най! Ако утре Яна ми каже, че може да лети, веднага ще й повярвам!

————————————————————-

Т`вя мъжете напаво прекаляват! Как не ги е срам да си тръгват рано сутрин и да ми развалят съня?! Искам си един частен/личен/мой си мъж, когото да си гледам вкъщи и да ме слуша, срещу заплащане в натура (мусака).

Entry Filed under: лиготии. .

14 Comments Add your own

  • 1. vira111  |  28, май 2008 at 7:39 am

    Тази история – прекрасна история – за самопрераждане и намиране на себе си ми е позната, преживяна. Изпитах обаче всичко това едва втория път, явно първия не съм била достатъчно зряла. Помниш ли, че след като ви видях, написах за Яна, че е един зрял човек – точно това, което си описала се излъчваше от нея. Как точно долавяш някои неща – в смисъл, че при мен трябваше да измине много повече време от живота ми, за да започна да усещам и забелязвам точно такива важни детайли :D

  • 2. Svetlina  |  28, май 2008 at 9:59 am

    Мисля, че когато на човек много му се спи / много е изморен*, най-важните неща сами му се открояват. Разбира се, има и изключения от првилото. Примерно вчера сутринта на пробуждане пред погледа ми имаше само някакви тензори на напрежения, посочни косинуси и май компоненти на ъгловата скорост при ротация :) ДА СЕ ПОХВАЛЯ – ВЗЕХ МЕХАНИКАТА С ПЕТИЦА, ТОЧНО В ДЕНЯ НА ИЗПИСВАНЕТО НА БЕБЕТО=РОЖДЕНИЯ ДЕН НА ТАТКОТО :d

    Диана, не знам какво да ти кажа. Ти пък имаш качеството да помниш. Ама хубаво помниш. Товае като да ти дам един вестник, ти да го прочетеш целия и накрая да ми кажеш точно две изречения в преразказ, а пък след сто години да се окаже, че точно те са ми трябвали. Всъщност в оня коментар точно върху думата “зрял” се зачудих. Свикнала съм хората да казват колко много се смея, но нямам навика да чувам, че Яна е зряла. Обикновените хора не могат да видят извън числовите данни. А пък да знаеш колко много хора смятат, че бременността преди 25 години е признак за незрялост… Настръхва ми косата!

    *аз май хронично съм така :(

  • 3. Мицева  |  28, май 2008 at 12:49 pm

    аз… таковата… трогната съм!
    мнгж и шнтирисно да си видиш приз жчшти но другите… сещам се как веднъж ме беше определила като многопластов и многоцветен кристал…

  • 4. Мицева  |  28, май 2008 at 12:51 pm

    мале, мноого съм зле… превод на второто изречение:
    “Много е интересно да се видиш през очите на другите…”

  • 5. deni4ero  |  28, май 2008 at 1:11 pm

    :D всичко е много хубаво, само едно не ми хареса – защо вече Яна не е рошава? Не бива така, сега рошавите станахме по-малко. Не … не бива …
    Честито за механиката :) идва ли почивката вече? Остана ми малко мусака, бтв, ако ти се прескача до нас …

  • 6. vira111  |  28, май 2008 at 1:11 pm

    :D
    Светлинке, ти ме подтикна към размишления. Ще напиша нещо за тази памет :D

  • 7. Svetlina  |  28, май 2008 at 1:31 pm

    Мома Светлинка снощи е късно легнала – мусака е готвила.
    Мома Светлинка днес още не е станала, ама почти стана, че сесия е захванала.
    Дърво и камък се пука от зор, но Светлина няма да остане неука.
    Днес е отказала поредната работа*, за да може да се птребори със сесията.
    Ех, Деничеро, от 3-4 дни се чудя дали да не пулбикувам нещо. Ми с тая русата глава като ми седна на едната страна на везната иииииии ща-не ща ще трябва да го напиша :D
    Мома Светлинка много се радвала на правописа на Мицева в първия коментар.
    Мома Светлинка не знаела дале слюдата е кристал, ама важното е МИцева да се усмихвала.
    Мома Светлинка бега да си изпълни дълга към Блондина Дебелайкова!

    * неделя, понеделник и вторник отказах да си гледам детето, а цялата следваща седмица отказах да раздавам листовки на най-доброто според мен място.

  • 8. Какво запомня&hellip  |  28, май 2008 at 1:31 pm

    [...] Светлина написа: „Диана, не знам какво да ти кажа. Ти пък имаш качеството да помниш. Ама хубаво помниш. Това е като да ти дам един вестник, ти да го прочетеш целия и накрая да ми кажеш точно две изречения в преразказ, а пък след сто години да се окаже, че точно те са ми трябвали.” [...]

  • 9. Svetlina  |  28, май 2008 at 2:22 pm

    Мдаа, доволна съм :) Направих на Яна коментара в болд :)

  • 10. графици, а?! &laq&hellip  |  28, май 2008 at 2:39 pm

    [...] 28, 2008 in лиготии Обещах на Деничеро да свърша една отдавна отлагана работа. [...]

  • 11. Мицева  |  28, май 2008 at 10:19 pm

    гадина такава…

  • 12. Мицев  |  29, май 2008 at 11:12 am

    Eй, СветлинА, страхотно написано. Много хубаво и истинско! Благодаря ти! Зарадва мен, а пък за Яна – нямам думи ;) )

  • 13. Svetlina  |  29, май 2008 at 11:52 am

    Всичко в името на лозовите сърмички!

  • 14. deni4ero  |  29, май 2008 at 2:51 pm

    хахахахаха … подкупна любов …

Leave a Comment

Required

Required, hidden

Some HTML allowed:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <pre> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>

Trackback this post  |  Subscribe to the comments via RSS Feed


"Яркожълто....е цветът на спомените - колкото повече го гледаш, толкова по-назад се връщат спомените ти, докато в паметта ти не остане нищо. Тогава настава моментът, в който гледаш този цвят и мечтаеш." - Петер Хандке

  OnePlusYou Quizzes and Widgets
Created by OnePlusYou

Ако пчеличката натиснеш, канче с вода ще ти лисна, с пита и сол ще те захраня и обещавам да не те забравя!

Ftichka " Смехът е слънцето, което пропъжда зимата от лицето на човека." - Виктор Юго

"Не говорете лошо за младите." - Исороку Ямамото

  "Правописът ми е Колеблив. Добър правопис е, но се Колебае и буквите отиват на грешни места." (Пух Мечо)

OnePlusYou Quizzes and Widgets
nethouse

Служебни

Скорошни коментари

kanew на Спят ли жълтурчетата
Svetlina на Спят ли жълтурчетата
Ани на Спят ли жълтурчетата
Svetlina на Кейдж
kanew на Кейдж
Svetlina на Кейдж
kanew на Кейдж
Бързо, лесно, вкусно… на Планове, които ще разваля през…
Svetlina на Искам да е днес
Svetlina на Полът на компютъра
Пламена на Искам да е днес
вили на Искам да е днес
анатоли на Искам да е днес
Lady Frost на Искам да е днес
Selene на Полът на компютъра
Надничащи: web tracker Clicky Web Analytics

Clicky

Пожълтели

pf

     

    Уолт Дисни: "Мечтай за живота си в цветове, това е тайната на щастието."

     

    Ина Герджикова Цветове Аз съм жълто! Жълта паника в сивия живот. Жълта пружинка от идеи. Жълтото шалче на зимата. Жълтото око на фара в нощта - ту светещо, ту спящо. Аз съм жълтото сърце на маргаритката, облечено в рокля от бели листенца. Аз съм жълт водовъртеж... Жълто торнадо... Жълтите въпроси... Жълтите емоции... Аз съм жълтият писък на влака към вечността... Жълтата душа на усмивката... Аз съм жълта динамика, жълтите стъпки в дъжда... Жълто предизвикателство, жълт смях... Жълтите мисли... Жълтите листа на кестена... Аз съм жълто желание, жълта страст... Аз съм жълтата свобода на слънцето... А ти си синьо. Синьо мълчание, синя мъдрост. Синя тишина... Ти си синият простор, сините мисли на езерото в парка, където често се взираш в себе си. Синя магия... Син сън... Син облак от мечти... Ти си синя самота в шарения карнавал... Ти си син бриз, синя меланхолия... Синя романтика, синьо въображение... Синя приказност... Синя светлина в черния мрак... Синьото сърце на тъгата... Синият зародиш на сълзите... Ти си син шепот в сините мечти... Синя музика, извираща от нищото. Синьо отражение на спокойствието. Сините релси, тичащи към върха... Синият феникс...

Ето така се ориентирам

май 2008
П В С Ч П С Н
« апр   юни »
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031