Мило Тамагочи, вече 19ти първи юни мина, а теб още не са те подарили. От толкова време чакаме да се срещнем и все не се получава. Тази година кой беше? Кой беше виновен може би… Аз ли не слушках? А може ти да си сгрешило нещо? Пиша ти това писмо, та поне да знаеш как мина празникът без тебе.

Диана не искала да ляга рано и затова 4 минути след полунощ ми честити празника. Тати пък бил нощна смяна и се прибрал в 7 и 30. Много е луд. Звънна на мама да й каже, че се е прибрал :) Да, бе. Те нали си живеят сами вкъщи и имат навика да стават от леглото заедно, та трябвало да я събуди :) Мъже! Мама се премести в мойто легло и цял час сме си говорили разни смешки и получих истински първоюнски масаж. После тати звънна да ми честити празника, аз звъннах на сестра ми, поздравихме се и с бебе Теди и майка й, с Рони и цял куп хора :) Даже един колега :) Аз старателно си ги записвах на ръката за да мога да ти ги покажа после. На палеца имах голямо Д за Диана - цялото усмихнато. После Х за мама, на средния Ц за тати… Ама не мога да пиша с лявата ръка и като свършиха пръстите, продължих надолу по ръката. Десетата буквичка беше Р. Ама не Р като Рони, щото тя е Вероника, нито Р като раци, риба или нещо друго мокро и студено. Р като Радо. Да, мило Тамагочи, Радо. Не стига, че се чухме, ми и се видяхме. Изпратих мама на влакчето и вече се чудех дали пък Радо няма да те подари. Накарах го да тичка и да ми донесе чувал с подаръци. И какво?

Получих си чувалчето :) Я да видим от къде да започна… Предлагам да подредя подаръците по азбучен ред:

  • Бяла торбичка :) - грамаааааадна - явно той си е мислел, че като е такава “миниатюрна”, няма да ми е лесно да си намеря подаръците. Е, не позна :) ;
  • Жълта папка с нарисувано коте - сериозно - банановожълта папка (листчето отстрани е ненадписано и мога да напавя хиляди неща с нея), пък котето е едно такова черничко и и без мустаци. Май е бебе като тебе (а така ми се иска да си при мене и да си те гледам как растеш);
  • Книжка със задачки - не знам, още не съм я докоснала даже. Само знам, че е някаква стара книжка с математически загадки. Ти обичаш ли математиката?
  • Котешка книжка - книжка за коте. В папката. Книжка за всичките котета, всъщност. Винаги съм се чудела ти какво точно животно си. Дали пък не си някое котаче?
  • Оранжево-зелена гривничка, прибрана в ярко жълта опаковка - кончето е жълто и е тооооолкова хубава. Мисля да я вържа на врата на плюшеното тигърче и така ще спя с двете едновременно. ТИ знаеш ли, че си имам тигърче? Много е тихо и добре се грижа за него. Ти само ли си лягаш?
  • Трева - ми да =) Тоя рошав Радо ми вързал подаръка с тревичка. Поне жълта беше :)

Предполагам, че ти щеше да харесаш и неговия поадрък. За него имаше жълта торбичка, вътре - пъзел с маймуна, картинка на маймуна и най-важното - шоколадови пръчици :) В раничката на гърба бях скрила жълта-жълтичка ябълка и суха паста. Абе, детски ден. Тая маймуна не те подари, но пък нищо, догодина пак ще те чакам. Приготвила съм ти място на ключодържателя.

По план се придвижихме към Скай Сити (да, не е небесен град, но поне е син мол, а не сив). Толкова пъти съм ходила там по работа, че чак не очаквах да ми хареса. Исках да играем на нещо, чието име не знаех, но на което мога да победя 10-11годишни момиченца. Радо каза нещо като eър хокей. Картинката е такава:

Масата беше същата, но хммм “нещата отгоре” не бяха жълти :( Отначало се изплашихме, че всяко дете е имало същата идея, защото цялата зала беше препълнена и даже имаше някакъв рожден ден в единия ъгъл. Дали пък няма да пристигнеш за рождения ми ден?

С Радо пихме кой кафе, кой горещ шоколад (всекиму според възрастта) и докато се бях обърнала, ми изсипа шоколадови пръчици в чашата. После ми натика и шоколадче в устата и направо се разтопих. Вероятно децата са видяли колко много искам да играя на играта, защото най-накрая ми я оставиха. Наистина не помня колко игри играхме, но резултатът е ясен - Радо не е момиченце на 10-11 годинки.

След това те потърсих в “Хиполенд”. Това е един голям магазин за играчки. Стояли сме няма и час и Радо вече откачаше. Сигурно му влияят зле детските песнички. Между другото, кажи на тоя, който те донесе при мен, че там продават грамаден гумен слон (мекичък). Намерихме си водни балони или балони за вода и мисля скоро да ги употребим. Е, ако се познавам достатъчно добре, по-скоро ще ги употребят върху мене, но и така е забавно. Така искам да ме беше видяло предната седмица, когато се пъхнах под душа с дрехите…

Еххх, бях чула, че в Коколандия са давали безплатни балони и исках да мина да видя има ли останали и за мене. Беше валял дъжд, но се надявах все да е останало нещо за старото ми сърце. Хихи, децата са безсмъртни. Никакъв дъжд не може да ни развали празника. Трябваше да се сетя, че не ги е изгонил от катерушките и въжетата. Изсипах много вода във врата на Радо, той сипа на мене, ухапах го… Не знам къде си в момента. Но много се надявам да иамш мокри дървета. Едно съм сигурна - нямаш си кой да ти изтърси водата на гърба. Вярно, можеш да стоиш с часове с отворена уста под някоя вишна или череша и да чакаш да ти падне в устата, но просто не е същото. Чакам, чакам те от  толкова време.

Навръщане минах покрай 16ти блок. Вече 6-7 месеца с Ани живеем в съседни блокове и всеки път, когато минавам от там, надничам да я видя. Всички ми се смеят, че вероятността е малка, но днес наистина я видях.

Прибрах се. Сега ще хвана тигърчето и ще му прочета книжката. После сигурно ще чета и по химия, защото мама си отиде и вече нямам какво да правя. А от тази вечер се връщам към някои свои предишни психо-здравословни навици. Това е. Днес поставих едно пречистващо начало. Много съм доволна. Надявам се някой ден да мъркаме заедно.

Твой приятел вечен

весел Светлинчо

————————————————————-

По всичко личи, че сряд ана изпита ще бъда с рокля. За всичко е виновна мама!