Фиииииииииууууууууууууууууури и мустангите

Хе хе хе. Кой е като мен?
Първи курс, втори семестър, пет изпита.
Целият свят трепери пред думите механика и съпромат, аналитична химия и ИМАХ, математика ІІ, информатика ІІ, физика І. Аз ли? Хмммм, аз треперех от недоспиване, от преяждане, понякога от мързел да сляза да си взема хляб… След кратък размисъл стигнах до неизбежния извод, че съм просот длъжна да напиша ръко водство за вземане на изпит по химия. Вече два покорих

1. Няколко вечери разправяш, че ще учиш, но си намираш по-неотложни задачи – чистене, готвене, спане, говорене, дишане…
2. Една цяла нощ четеш книжка и я редуваш с химия. Желателно е книжката да е за бизони, може също за мечки, маймуни, овци, уфси и всякакви други твари, подлежащи на термична обработка и масова консумация;
3. Строиш палатка, рисуваш мамуни, слушаш музика;
4. Два дена мързелуваш и се радваш на мама или друго подръчно прегръщащо пособие (добре е и да може да пере);
5. Два дена четеш на почивки, като редуваш с нещо по-така – може да е за котки, за цветя и въобще за всичко, което не ти е в стаята и не става за ядене. Добре е да си имаш и някого, на когото постоянно да даваш отчет колко си  прочел, пък нека са само два реда
6. Ставаш час и половина преди изпита, закусваш със СУПА, НЕ обличаш рокля, четеш последни думи в автобуса и се явяваш на изпита рошав;
7. На спирката си купуваш вестник “Трета възраст”. ЗАДЪЛЖИТЕЛНО!
8. Пристигаш десет минути преди изпита и има място само на третия ред, ама нали сме готини – не ни пречи Хвърляш си ЖЪЛТАТА папка на седалката, лапваш БЛИЗАЛКАТА от Диана и хукваш да си говориш с ВСЕКИ от 120-те си колеги. Запознаваш се с единствения непознат, слагаш го да седи до тебе;
9. Разрешават три листа, но ти си умен и пишеш 7 страници, като подсказваш в радиус от двама души във всички известни посоки и няколко отгоре. Не забравяш да нарисуваш и куп графики, ей така – да се знае, че си чел лекциите, а не само от учебника (друг въпрос е, че си присъствал само на 4 от тях );
10. Имаш половин час до резултатите, затова отиваш да си говориш и с хораат навън. Задължително. След това ти казват, че си класиран (много ясно) и за устния и чакаш още два часа, докато ти дойде редът. Важното, докато чакаш, е да изпееш минимум 5 детски песнички на всеослушание, да лежиш на всеки чин в коридора, да скачаш на един крак, да си четеш вестника (само вицовете и обявите!!!), три колежки да те спукат от гъдел, да обмениш скайп и много усмивки с баткото-непознат, който даже е и готин, да играеш на “едно малко дозеле”;
11. Влизаш вътре и те питат за всеки ред от 7те страници, допълваш неща. на някои въпроси си признаваш, че си погледнал в коридора и вече ги знаеш и ги обясняваш идеално, а като ти кажат, че нещо е грешно, казваш “Добре” и все едно муха е прелетяла в другата стая – не ти и пука. Информират те, че хората от твоята специалност обикновено не стигат до устния изпит от първия опит, че са много доволни да открият някого, който е РАЗБРАЛ химията и е автоматчик, чуваш, че “Учило е момичето”, и “С удоволствие ще ти пишем пет” Те това е
12. Част от вземането на следващия изпит е на тръгване от този да кажеш усмихнато “Довиждане” или “Приятен ден” (няма значение, че тоя доцент повече няма да го виждаш, те нали от един автомат пият кафе )

Та така. Пеееееееееееейте, скааааааачайте, веееесели деца!

——————————————————————–

За информация не телевизионните и радиоводещи: пътят между Петрохан и Берковица може и да е затворен, но село Бързия не е с ударение на Ъ, а с ударение на И! И да – пътят е отклонен през Вършец