Диването

Предупреждавам – тази публикация е пълна с лоши думи, които не искате вашето дете да прочете. Нищо, че е на 30.

Дами и господа! Тази вечер имам да съобщавам една новина, а останалото… ще е сукчно и няма да го четете.

Новината: имам сестра!

Скучното: тя се казва Вики и е година по-малка от мен. Сега е 11 клас и живее само с маминка. На 400 км от мен и само на 600 безплатни минути разстояние. Миналата година живеехме двете заедно на общежитие, но сега съм студентка и не мога да се прибирам. Ходих си за Коледа и тогава обещах да се върна през юни. Та така – за 11 месеца със сестра ми се виждаме цели три пъти и то за няма общо седмица. От вече две години тя си има приятел (”гадже”, както казват младите). Айде, нищо лошо ще кажете. Ама неееееееее. Мен той отначало не ми пречеше. Стоеше си у нас, хранех си го, гушках го за здрасти, биех го на тетрис… После обаче се изнесохме на общежитие и сестра ми взе да нервничи. Късаше се да реве, щото видиш ли цели 4 дни нямало да го види. Трошеше лудите пари за телефони, докато не откри начин да се измъква от стаята, да ме кара да лъжа възпитателите и да се прибира в Нови пазар при нейничкия. После стана още по-зле. Започна да прави нервни кризи, гърчове, кръвоизливи… Разбирате ли – дойде на Шумен, изкара учебния ден, влезе в облщежитието и реве, че нейният го нямало да й прави компания. Реве, не ами направо шотландска гайда надува. Няма да забравя как в единствения ден, в който не се прибрах веднага след училище, а бях с един съученик по магазините, гаджето й ми звънна да ми каже, че Вики е на земята в средношколското и не може да спре да трепери! Аз имах малко парички, пък не знаех какво й има и влязох в най-близката аптека. Взех витамини, в които има много калций, натурален сок, банани, некви валериани, чай маточина и не помня какво още, но помня и че търсих истинска питателна храна. Скочих в такси и се прибрах. Намирам я почервеняла, още на земята и говореща по телефона с мъжа си. Давам й да яде, пие, дигам я, верно не може да стои на краката си, стягам я. След час  и нещо той вече е под прозореца ни (някакъв приятел го хвърлил до Шумен) и по моя идея се изнесохме на пикник. Сестра ми взе да подскача, да тича да се катери… Ужас. Бях изумена колко е привързана към него. После докторката казала, че трябва да яде по-питателна храна и кака готвеше манджи, а Вики вечер й се обаждаше да й каже, че е в Нови пазар и няма да се прибира. Сигурно на 4-5я месец тя беше в стаята и нещо щеше да готви и ме пита къде стои ножът. Бе, стаята е 5*5 метра и тя не знае къде е ножът!!! Сигурно щото не съм спала сама цял учебен срок. Или щото ми е било много весело. По някое време (май в дните преди бала ми) мама реши да се скара със сестра ми и да забрани нейничкият да идва у нас. Не знам какво точно е наговорила малката, ама на следващия ден той беше пред вратата и псуваше мама и маминка. Аз не слушах, щото каквато съм бойна, хич нямаше да помогна. Посел мама ми докладва, че оня говорел лошо и за мене и че не ми бил никакъв приятел и че не бивало да го защитавам, а з всъщност никога не съм била на негова страна, просто си мислех, че ако ги оставим намира, бързо ще си писнат и ще се разделят. Ама такива идиотщини е казал, че, убедена съм, само сестра ми може да ги е измислила. Може ли така да говори оня чуждият за баща ми?!! Какъвто и да е той, няма право туй пишлеме да му държи сметка!!! Не сме били давали джобни на малката! И това при положение, че конкретният скандал беше за това, че на мама не й пирятно Вики да ходи да обядва у Стефан или майка му да й прави подаръци. Знаете ли какво е гадно сестра ти да излезе преди да се събудиш и да се върне след като си се наобядвала, ощто оня бил следобед на работа и тя не можела без да го види? А вечерта като свърши, ходеше да го посреща, нищо че беше след позволеното й време. Ма и това мислех, че е временно и безобидно. Междувременно родата взе да роптае. Поразучили го тоя. Извадиха разни кирливи ризи. Чичовци и вуйни идваха да парявт забележка на сестра ми, ма тя не слушаше. Обиждаше 50-60 годишни хора и окото й не мигваше. Айде, по онова време и аз мислех, че прекаляват и се дразнех от съветите им, ма съм била в грешка.

Цяло лято сестра ми не си дойде на Вършец да види мама и тати, щото не можела така да остави Стефчо за цяла седмица. Абсурд!!! Есента излязох на общежитие и я поканих на гости. Казах й, че ще й платя билетче да дойде за рождения ми ден. Отказа. Пролетта за нейния рожден ден пак отказа. Пролетна ваканция. Рожден ден на баща ми. Не, не можела да дойде без негово “разрешение”. Верно, така каза – той нямало да я “пусне”!!! За какъв по дяволите се мисли той и всъщност за какъв го мисли тя? Когато лапето взе парите от нашите, ние си мислехме, че ще празнува рождения си ден на заведение. А тя отишла у тях!!! Да бе! У чуждите хора!!! Гррррррррррррр! Обаче негови роднини изненадващо дошли на гости и сестрата трябвало да купува втора торта и да храни 24те негови роднини на 18тия си рожден ден! Не че нещо, ама може ли да е толкова тъпа??? От едно просто уважение към нашите, можеше да пропусне тва шоу! В деня след гостито (баш на нейната дата) я уведомих със смс, че ще си говорим пак, когато реша, че е достойна за моя приятелка. Щото тя беше загубила дори сляпата сестринска обич и всичкото торпение, което вложих в чакане господинчото да й омръзне. Два месеца по-късно тя проима Интернет и взе да ми пише. Аз го карах малко резервирано, щото не съм й се отсърдила. Даже не е сръдня, а стратегия за наказание и предполагаем начин да усети колко лошо е сгрешила.

Терасините ще откриват блога официално в събота в 23 часа и щеше да е хубаво да присъствам. Питах сестра ми дали може да й ползвам компито. Тук трябва да обясня, че ние имахме общ компютър, но после аз подобрих леко конфигурацията и имайки предвид, че уча информационни технологии, си го взех на София. За сестрата оставих парчета някакви – монитор, клавиатура, мъъъничко РАМ, дъно… Общо взето с по 30лв всяка от нас би имала завършен компютър. Да ама гениалният й приятел й казва, че той лично ще й подари компютър, щото работи в такъв магазин и му правят намаление, пък и нали разбирал… не заслужавала тя моите изрезки. Само някой да ми обясни за какво му е на човек, който не може да пише не кирилица, може да реди пасианси, не може да се регистрира в сайтове на английски и не се прибира вкъщи, компютър с 80гб хард и намкваси видеокарта и хиляда глупости. ВАното е, че след няколко месеца той наистина й подари компютър – доколкото схванах бил старият компютър на негов братовчед или нещо такова. Та казва ми снощи сестрата, че не, не можело да й ползвам ПС-то за половин час, щото й било забранено. Аз реших, че ще й направя трафик, но тя хуууууубавичко ми обясни, че компютърът е на приятелчето й и той е забранил да го ползват други, освен нея. Е, хубаво, ама нали у нас единственият евентуален ползвател съм аз?!! Това си е направо лична война! Плюс това как така той хем ще й го подари, хем ще е негов, хем тя ще го слуша?!! Разбирате ли – сестра ми се бие с момчета, цепи дърва… Но, не – когато той каже нещо, това е закон и тя дори не роптае. Той й е казал нещо, значи  тя ще го направи без колебание! Без дори да се замисли колко абсурдно може да е! За Великден мама беше при нея. Първи ден – скандал. Втори ден – Великден – сестра ми не яде вкъщи, прибира се пияна вечерта и поступва нашите. Маминка ми е болна на легло и д-рката (съученичка на мама) тактично й обяснява как от нервни проблемни деца маминка нямало да стане по-добре. Мама решава най-накрая да се примири със ситуацията и на следващия ден (дааа, точно след Великден) всички вкъщи обядват в 10 и нещо, щото видиш ли, Стефан бил първа смяна и после Вики трябвало да иде у тях!

Разказаха ми какво е правила/казала/псувала. Откачих. Отначало не можех да повярвам, че това е тя. После съветвах мама да търси специализирана помощ, щото това на сестра ми си е за лекарства и ризи! Мислех даже да накарам баща ми да си вземе отпуска и да иде да я постегне. Ама не можех да си представя кое може да я оправи.

И сега тая глупост с компито! Просто място не мога да си намеря!!! Днес все пак й писах да я информирам, че е най-тъпата овца, която познавам – едно, че оня няма как да разбере дали съм седнала на компютъра и второ, че го слуша за такива глупости даже. Отделно, че най-идиотското нещо е да каже, че това е неговият компютър. Сестра ми само като чу, че обвинявам него и започна да ми се ежи. Видите ли (децата да четат само до тук!!!) да съм ходела да духам на цигани и да лижа момичета! Я да видим… крава съм била… И най-вече “ма”. Ах как мразя да се псува около мееееееен… А ма и бе са ми направо противни!

Ето част от разговора:

тя: taka 4e ti ne si mi sestra
[18:18:15] аз каза: да ама ти си овцата, която живее у нас и нарича маминка ми бабичка
[18:18:35] аз каза: ти си оная, дет ми взема детските от пощата и дет кара майка ми да  плаче
[18:18:38] аз каза: веднага млъквай
[18:18:41] аз каза: засрами се малко
[18:18:54] фъшкафушка каза: ti ne mi kazvai kak q nari4am 6toto az i kopuvam lekarstvata
[18:19:12] aз каза: пише се с У

Да бе. РАзправяше, че не съм се грижела за маминка, че съм спяла с цяла София и половин Шумен, че съм можела много да се преструвам и да карам всички да ме съжаляват…

А най ме ръгна това, че пред мен била цвете.
Убедена съм, че точно това разправя из къщи. Сигурно след всяка своя глупост се оправдава с това, че кака й е  по-голямото зло. Колко му е да ме товари зад гърба?! Гадно ми е не за това какво говори за мен, а за това, че така косвено излизам аз причината да й толерират идиотщините. И няма какво да направя. Ок – мога да се прибера и да й вдигна скандал или пък на него, но няма да успея да ги разделя. Та тя даже се скара с единствената си пирятелка, щото не го одобряваше. Ех, навремето като ми разправяха, че се биел с баща си и че не бил добре с нервите и че имал собственическо отношение дори към братята си, аз си кротувах. Може ли да съм била толкова тъпа?!!

Радвам се, много се радвам, че ще съм там само 3 дни и две нощи, през идиния от който нея няма да я има. Много ме е яд! Как може да е толкова зависима от тоя чуждия?! Как можа така да я промени?! Сестра ми беше добро детенце, учеше народна хореография, беше сред силните в класа, споделяше си с мен, гледахме филми заедно, заедно пазарувахме, готвехме, гъделичкахме се… А сега такава промяна! Неееееееееее, не знам да ли да рева от яд или да рева от жал или пък може би да се смея на глупостта си. Няма, в нея вече няма нищо човешко. Маминка вече е “бабичка”, мама е “майка ми да не ти се е обаждала, какво ти каза???”, баща ми е “аз при него на Вършец НЯМА да отида, той да дойде, като толкова ме обича”… Аз вече не съм живеела там. Не било мой дом. Никаква сестра не съм й. Крава съм. Оффффффф. Може и да излезе вярно.

————————————————————-

Защо чак днес чувам за някаква кампания да се сеят дръвчета? Даже братя Мангасарян засадиха 3-4, щото нали били издали книга и трябвало да компенсират.