Топките в кухнята
18, юни 2008
Внимание, внимание! В Уърдпрес е плъзнал нов вирус – гладни хора събират рецепти, пишат рецепти, ядат. Ето на – аз също трябва да напиша няколко. Разбирам ги – и аз обичам да си пъхам хубави неща в устата…
Според Пипилотка трябва да опиша пет манджи, които правя. И накрая по любимата ми схема да предизвикам още някого да се присъедини към обществената ни виртуална кухня.
В тоя блог често е имало храна. Нали си е мой блог, пък в мене храна бол
. Намират се рибни кюфтенца, пълнени пилета, баници, овесени бисквити, какао… Но ми се ще да напиша пет неща, които обичам да приготвям. То е ясно, че и те са вкусни. Но… не е като да те накарам да премесваш ен на брой пъти къпаната питка или нещо такова
.
Започва се! Бисквитена/бишкотена торта (наистина мързелива и вкусна):
намираш дълбок съд с произволна форма и го привеждаш в донякъде чисто състояние (содето и белината нека са само за краен случай), намираш и ножица. Нарязваш бишкоти нае малки хапки или пък обикновени бисквити на парченца, така че възможно най-голяма част от дъното да се покрие. През това времена котлон (включен) кипваш топла вода със захар (колкото пише на пакетчето и още малко). Следваш инструкциите и произвеждаш кремче. Като почне да се сгъстява, ливваш върху бисквитите примерно половината или една трета и почваш да редиш сладко от портокалови кори или тънко нарязани банани. После пак ред бисквити/бишкоти, ред кремче… Отгоре може да се остави кремче, за да си го украсиш – поръсваш разноцветни кокосови стърготини иил вграждаш малки плодчета от сладко (пък става и пресни – държани в хладилника с мълко захар – красота!) – кеф ти ягодки, вишни… Слагаш някакъв капак или найлонка или тиган или каквото и да е пепятствие срещу гладници и вода и пъхаш цялата работа в хладилника. Или на терасата. Което е по-студено. У нас обикновено второто. Ядеш. Може и с лъжица. Важното е да я извадиш от хладилника и да я отвиеш/отхлупиш преди да започнеш папкането.
Мързеливи хапки без маргарин:
Купуваш си нарязан хляб, отваряш го и един ден забравяш за него! Мажеш 100-200 филийки с топено сирене (най-обикновено, викат му “натурално”), ама щедричко и после отваряш шкафа. Почваш да ръсиш филийките с каквото намериш, важното е три еднакви да няма. Може всичко – къри, черен пипер, червен пипер, зелении… После най острият нож реже филийките на квадратни хапки и ги подреждаш в намазнена тавичка и ги пъхаш в топлата фурна да се усмихнат само. Оранжевите ръбчета значат да пъхаш следващата партида. Честна скаутска – нема по-добро мезе за белот! Но е хубаво да направиш повече от една тавичка, щото хапките никога не стигат
Постна мусака:
Пълниш половината тавичка с картофи, след това ги вадиш, миеш белиш, правиш на кубчета, измиваш тавичката, намазняваш я. Хвърляш картофите обратно в нея, прибавяш морков, буркан грах с водата, сол, черен пипер, дафинов лист, ако имаш (добре е да имаш), бухаш и доматена консерва или сок, ливваш оливце, както би казала баба ми, бъркаш и пращаш във фурната. През това верме забъркваш заливка/полив/капак от яйце, кисело мляко, малко лимонтузу (понякога намирам и сода) и маааалко брашънце. Много внимаваш да не изври всичкото мокро на мусаката и когато картофките имат и вид, и вкус, и аромат на готови, вадиш, заливаш с бъркоча, връщаш само на горен реотан да се довърши. Яде се с… мъже наблизо!
Паниран зелен боб:
Един човек може да омете от един до 3 буркана боб в зависимост колко далече му е “туйлетната”. В чинийка смесваш брашно и галета примерно 2:1 или даже 1:1 и сол. В друга разбиваш яйце/яйца и запретваш ръкави. Високо. Много. Топиш фасула в яйце, после в брашната и хвърляш в много горещ тиган. Няма какво да си играеш с вилица. Накрая пак ще си переш чорапите. Пържи се докато стане най-тъмното злато или най-светлото черно – според вкуса. Резултатът обаче е зашеметяващ – на вкус е като пържена хрускава рибка, ама още по-хубаво. И е вкусно всякак – топло, студено, с кисело мляко, с пръсти… Ммммм почвам да огладнявам. Опасна работа е това блогването, ей!
Петата манджа ще е най-мързеливата, най-вкусната и най-емоционално наситената. Попара:
Намираш най-шарената порцеланова чаша с дръжка, най-добре най-шарените две. Пълниш до горе с натрошен сух козунак с мармалад и заливаш с топло прясно мляко. Ох, трябваше предварително да вземеш лъжичка, сега нямаш време за такива глупости – дългът да я изядеш те зове! Попарата, не чашата!
А те така! ПОказах си аз магарията и мързела и сега ще трябва да предам на някого топката. Нали затова писах и такова заглавие
. Мисля да погъделичкам малко Яна и Деничеро. Хаха и Андрей! Хайде, деца мои, покажете ми какво можете и си предайте топките нататък. Вива ла голямата ми пупа!
———————————————————
Днес специално отидох на работа навреме, за да гледам Югио, пък забравих да си го пусна и гледах ревлив филм. Развалям се.
Entry Filed under: лиготии. .
20 Comments Add your own
Leave a Comment
Some HTML allowed:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <pre> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>
Trackback this post | Subscribe to the comments via RSS Feed






1.
Мицева | 18, юни 2008 at 1:34 am
шат на патката (СветлинА) главата!
2.
deni4ero | 18, юни 2008 at 2:20 pm
аааааааа … звяр такъв …
3.
Svetlina | 18, юни 2008 at 2:35 pm
И още как!
4.
вили | 18, юни 2008 at 4:20 pm
Я, ти си можела и да готвиш!
Най ми харесаха мързеливите неща. Мммммм, че вкусно!
5.
Svetlina | 18, юни 2008 at 5:04 pm
Хей, ти си говориш с мастъра на рибените кюфтеца, лучените баници и пилешките супи със застройка!
6.
вили | 18, юни 2008 at 8:38 pm
Лучена баница? Звучи интересно. Как се прави?
7.
Svetlina | 18, юни 2008 at 9:00 pm
Мммм
Запържваш лук (ама каквото намериш – зелен, праз, кромид, арпаджик, като колкото повече видове има, толкова по-вкусно става), добавяш и малко зеленина, ако имаш де (лапад или пък коприва, щавяк, ала-бала…). После го ползваш за плънка на каквато си искаш баница (някои слагат и сирене или извара, ама аз така харесвам повече). Най обичам да направя хрускави тръбички от готови кори, но пък и дърпана ще е хубава. Консумира се с айранче или обикновени усмивки.
8.
вили | 18, юни 2008 at 9:51 pm
9.
Диана | 18, юни 2008 at 10:08 pm
Признавам си, аз съм традиционалистка в готвенето! От тези рецепти освен попарата и бисквитената торта другите не бях ги и чувала. Ама как да направя паниран боб, като нямам буркани домашно консервиран. Първо трябва да си затворя и тогава, нали? Защото купешкият е от онзи – кръглия боб с конците и няма да стане от него.
10.
вили | 18, юни 2008 at 10:17 pm
Рецептата е следната, но ще се прилага догодина:март месец си посяваш бобче на селце някакво, по възможност полско и копаш, плевиш, поливаш, тръпнеш и накрая – береш реколта за чудо и приказ. След това в бурканите пълниш и вариш съм чувала поне 2 ,2 .5 часа на оджака и едва след това можеш да направиш панирания боб на Светлина. Я по-добре я накарай да ти го сготви.
11.
Диана | 18, юни 2008 at 10:20 pm
Ето, точно за това говоря – това консервиране ще ме откаже после да го панирам. Иначе съм яла боб от буркани – знам за какво говорите!
12.
vilford | 18, юни 2008 at 10:22 pm
Поемам ангажимента и хвърлената ръкавица и аз да напиша 5 рецепти. Лесни. Ама друг път! И другите да не се ослушват.
13.
Svetlina | 18, юни 2008 at 10:23 pm
Аааааааа, може и по-малко – ама трябва да залееш фасула с вряла марината. Знам ли – последно време все ям купешки консерви и понякога бобчетата нямат конци. Ама само понякога
.
14.
вили | 18, юни 2008 at 10:59 pm
Или да го сложиш във фризера, но дали после ще стане за паниране?
15.
Диана | 18, юни 2008 at 11:06 pm
Трябва да е омекнал, значи трябва да се вари и то бая. Пък после – може във фризера, може в буркани – ма не исках да се издавам, че знам как се консервира боб!
16.
Svetlina | 18, юни 2008 at 11:44 pm
Ах тииииииииииииииииииииииииии!!!!!!!!!!!!!!!
17.
vilford | 20, юни 2008 at 4:44 pm
Ето ти рецепти – 5 на брой:
http://vilford.wordpress.com/2008/06/20/5recepti/
18.
Мицева | 22, юни 2008 at 6:50 pm
ох, бях го забравила това… ок! ще измъдря нещо!
19.
Svetlina | 22, юни 2008 at 6:53 pm
Уиииииииии бълиииииийв (ма някой не помни продължението или името на песничката) … уил мейк ъ чеейндж…
ти ме разбра, нали мацко
20. Ламята Спаска&hellip | 22, юни 2008 at 9:25 pm
[...] една ябълка – сочна и зелена, и по съвет на тетка ви СветлинА разтрових дебелите прашни кулинарни книги. И реших да [...]