Внимание, внимание! В Уърдпрес е плъзнал нов вирус - гладни хора събират рецепти, пишат рецепти, ядат. Ето на - аз също трябва да напиша няколко. Разбирам ги - и аз обичам да си пъхам хубави неща в устата…
Според Пипилотка трябва да опиша пет манджи, които правя. И накрая по любимата ми схема да предизвикам още някого да се присъедини към обществената ни виртуална кухня.
В тоя блог често е имало храна. Нали си е мой блог, пък в мене храна бол
. Намират се рибни кюфтенца, пълнени пилета, баници, овесени бисквити, какао… Но ми се ще да напиша пет неща, които обичам да приготвям. То е ясно, че и те са вкусни. Но… не е като да те накарам да премесваш ен на брой пъти къпаната питка или нещо такова
.
Започва се! Бисквитена/бишкотена торта (наистина мързелива и вкусна):
намираш дълбок съд с произволна форма и го привеждаш в донякъде чисто състояние (содето и белината нека са само за краен случай), намираш и ножица. Нарязваш бишкоти нае малки хапки или пък обикновени бисквити на парченца, така че възможно най-голяма част от дъното да се покрие. През това времена котлон (включен) кипваш топла вода със захар (колкото пише на пакетчето и още малко). Следваш инструкциите и произвеждаш кремче. Като почне да се сгъстява, ливваш върху бисквитите примерно половината или една трета и почваш да редиш сладко от портокалови кори или тънко нарязани банани. После пак ред бисквити/бишкоти, ред кремче… Отгоре може да се остави кремче, за да си го украсиш - поръсваш разноцветни кокосови стърготини иил вграждаш малки плодчета от сладко (пък става и пресни - държани в хладилника с мълко захар - красота!) - кеф ти ягодки, вишни… Слагаш някакъв капак или найлонка или тиган или каквото и да е пепятствие срещу гладници и вода и пъхаш цялата работа в хладилника. Или на терасата. Което е по-студено. У нас обикновено второто. Ядеш. Може и с лъжица. Важното е да я извадиш от хладилника и да я отвиеш/отхлупиш преди да започнеш папкането.
Мързеливи хапки без маргарин:
Купуваш си нарязан хляб, отваряш го и един ден забравяш за него! Мажеш 100-200 филийки с топено сирене (най-обикновено, викат му “натурално”), ама щедричко и после отваряш шкафа. Почваш да ръсиш филийките с каквото намериш, важното е три еднакви да няма. Може всичко - къри, черен пипер, червен пипер, зелении… После най острият нож реже филийките на квадратни хапки и ги подреждаш в намазнена тавичка и ги пъхаш в топлата фурна да се усмихнат само. Оранжевите ръбчета значат да пъхаш следващата партида. Честна скаутска - нема по-добро мезе за белот! Но е хубаво да направиш повече от една тавичка, щото хапките никога не стигат
Постна мусака:
Пълниш половината тавичка с картофи, след това ги вадиш, миеш белиш, правиш на кубчета, измиваш тавичката, намазняваш я. Хвърляш картофите обратно в нея, прибавяш морков, буркан грах с водата, сол, черен пипер, дафинов лист, ако имаш (добре е да имаш), бухаш и доматена консерва или сок, ливваш оливце, както би казала баба ми, бъркаш и пращаш във фурната. През това верме забъркваш заливка/полив/капак от яйце, кисело мляко, малко лимонтузу (понякога намирам и сода) и маааалко брашънце. Много внимаваш да не изври всичкото мокро на мусаката и когато картофките имат и вид, и вкус, и аромат на готови, вадиш, заливаш с бъркоча, връщаш само на горен реотан да се довърши. Яде се с… мъже наблизо!
Паниран зелен боб:
Един човек може да омете от един до 3 буркана боб в зависимост колко далече му е “туйлетната”. В чинийка смесваш брашно и галета примерно 2:1 или даже 1:1 и сол. В друга разбиваш яйце/яйца и запретваш ръкави. Високо. Много. Топиш фасула в яйце, после в брашната и хвърляш в много горещ тиган. Няма какво да си играеш с вилица. Накрая пак ще си переш чорапите. Пържи се докато стане най-тъмното злато или най-светлото черно - според вкуса. Резултатът обаче е зашеметяващ - на вкус е като пържена хрускава рибка, ама още по-хубаво. И е вкусно всякак - топло, студено, с кисело мляко, с пръсти… Ммммм почвам да огладнявам. Опасна работа е това блогването, ей!
Петата манджа ще е най-мързеливата, най-вкусната и най-емоционално наситената. Попара:
Намираш най-шарената порцеланова чаша с дръжка, най-добре най-шарените две. Пълниш до горе с натрошен сух козунак с мармалад и заливаш с топло прясно мляко. Ох, трябваше предварително да вземеш лъжичка, сега нямаш време за такива глупости - дългът да я изядеш те зове! Попарата, не чашата!
А те така! ПОказах си аз магарията и мързела и сега ще трябва да предам на някого топката. Нали затова писах и такова заглавие
. Мисля да погъделичкам малко Яна и Деничеро. Хаха и Андрей! Хайде, деца мои, покажете ми какво можете и си предайте топките нататък. Вива ла голямата ми пупа!
———————————————————
Днес специално отидох на работа навреме, за да гледам Югио, пък забравих да си го пусна и гледах ревлив филм. Развалям се.


20 comments
Comments feed for this article
юни 18, 2008 at 1:34 am
Мицева
шат на патката (СветлинА) главата!
юни 18, 2008 at 2:20 pm
deni4ero
аааааааа … звяр такъв …
юни 18, 2008 at 2:35 pm
Svetlina
И още как!
юни 18, 2008 at 4:20 pm
вили
Я, ти си можела и да готвиш!
Най ми харесаха мързеливите неща. Мммммм, че вкусно!
юни 18, 2008 at 5:04 pm
Svetlina
Хей, ти си говориш с мастъра на рибените кюфтеца, лучените баници и пилешките супи със застройка!
юни 18, 2008 at 8:38 pm
вили
Лучена баница? Звучи интересно. Как се прави?
юни 18, 2008 at 9:00 pm
Svetlina
Мммм
Запържваш лук (ама каквото намериш - зелен, праз, кромид, арпаджик, като колкото повече видове има, толкова по-вкусно става), добавяш и малко зеленина, ако имаш де (лапад или пък коприва, щавяк, ала-бала…). После го ползваш за плънка на каквато си искаш баница (някои слагат и сирене или извара, ама аз така харесвам повече). Най обичам да направя хрускави тръбички от готови кори, но пък и дърпана ще е хубава. Консумира се с айранче или обикновени усмивки.
юни 18, 2008 at 9:51 pm
вили
юни 18, 2008 at 10:08 pm
Диана
Признавам си, аз съм традиционалистка в готвенето! От тези рецепти освен попарата и бисквитената торта другите не бях ги и чувала. Ама как да направя паниран боб, като нямам буркани домашно консервиран. Първо трябва да си затворя и тогава, нали? Защото купешкият е от онзи - кръглия боб с конците и няма да стане от него.
юни 18, 2008 at 10:17 pm
вили
Рецептата е следната, но ще се прилага догодина:март месец си посяваш бобче на селце някакво, по възможност полско и копаш, плевиш, поливаш, тръпнеш и накрая - береш реколта за чудо и приказ. След това в бурканите пълниш и вариш съм чувала поне 2 ,2 .5 часа на оджака и едва след това можеш да направиш панирания боб на Светлина. Я по-добре я накарай да ти го сготви.
юни 18, 2008 at 10:20 pm
Диана
Ето, точно за това говоря - това консервиране ще ме откаже после да го панирам. Иначе съм яла боб от буркани - знам за какво говорите!
юни 18, 2008 at 10:22 pm
vilford
Поемам ангажимента и хвърлената ръкавица и аз да напиша 5 рецепти. Лесни. Ама друг път! И другите да не се ослушват.
юни 18, 2008 at 10:23 pm
Svetlina
Аааааааа, може и по-малко - ама трябва да залееш фасула с вряла марината. Знам ли - последно време все ям купешки консерви и понякога бобчетата нямат конци. Ама само понякога
.
юни 18, 2008 at 10:59 pm
вили
Или да го сложиш във фризера, но дали после ще стане за паниране?
юни 18, 2008 at 11:06 pm
Диана
Трябва да е омекнал, значи трябва да се вари и то бая. Пък после - може във фризера, може в буркани - ма не исках да се издавам, че знам как се консервира боб!
юни 18, 2008 at 11:44 pm
Svetlina
Ах тииииииииииииииииииииииииии!!!!!!!!!!!!!!!
юни 20, 2008 at 4:44 pm
vilford
Ето ти рецепти - 5 на брой:
http://vilford.wordpress.com/2008/06/20/5recepti/
юни 22, 2008 at 6:50 pm
Мицева
ох, бях го забравила това… ок! ще измъдря нещо!
юни 22, 2008 at 6:53 pm
Svetlina
Уиииииииии бълиииииийв (ма някой не помни продължението или името на песничката) … уил мейк ъ чеейндж…
ти ме разбра, нали мацко
юни 22, 2008 at 9:25 pm
Ламята Спаска « На кръстопът
[...] една ябълка - сочна и зелена, и по съвет на тетка ви СветлинА разтрових дебелите прашни кулинарни книги. И реших да [...]