Топките в кухнята

Внимание, внимание! В Уърдпрес е плъзнал нов вирус – гладни хора събират рецепти, пишат рецепти, ядат. Ето на – аз също трябва да напиша няколко. Разбирам ги – и аз обичам да си пъхам хубави неща в устата…

Според Пипилотка трябва да опиша пет манджи, които правя. И накрая по любимата ми схема да предизвикам още някого да се присъедини към обществената ни виртуална кухня.

В тоя блог често е имало храна. Нали си е мой блог, пък в мене храна бол . Намират се рибни кюфтенца, пълнени пилета, баници, овесени бисквити, какао… Но ми се ще да напиша пет неща, които обичам да приготвям. То е ясно, че и те са вкусни. Но… не е като да те накарам да премесваш ен на брой пъти къпаната питка или нещо такова .

Започва се! Бисквитена/бишкотена торта (наистина мързелива и вкусна):

намираш дълбок съд с произволна форма и го привеждаш в донякъде чисто състояние (содето и белината нека са само за краен случай), намираш и ножица. Нарязваш бишкоти нае малки хапки или пък обикновени бисквити на парченца, така че възможно най-голяма част от дъното да се покрие. През това времена котлон (включен) кипваш топла вода със захар (колкото пише на пакетчето и още малко). Следваш инструкциите и произвеждаш кремче. Като почне да се сгъстява, ливваш върху бисквитите примерно половината или една трета и почваш да редиш сладко от портокалови кори или тънко нарязани банани. После пак ред бисквити/бишкоти, ред кремче… Отгоре може да се остави кремче, за да си го украсиш – поръсваш разноцветни кокосови стърготини иил вграждаш малки плодчета от сладко (пък става и пресни – държани в хладилника с мълко захар – красота!) – кеф ти ягодки, вишни… Слагаш някакъв капак или найлонка или тиган или каквото и да е пепятствие срещу гладници и вода и пъхаш цялата работа в хладилника. Или на терасата. Което е по-студено. У нас обикновено второто. Ядеш. Може и с лъжица. Важното е да я извадиш от хладилника и да я отвиеш/отхлупиш преди да започнеш папкането.

Мързеливи хапки без маргарин:

Купуваш си нарязан хляб, отваряш го и един ден забравяш за него! Мажеш 100-200 филийки с топено сирене (най-обикновено, викат му “натурално”), ама щедричко и после отваряш шкафа. Почваш да ръсиш филийките с каквото намериш, важното е три еднакви да няма. Може всичко – къри, черен пипер, червен пипер, зелении… После най острият нож реже филийките на квадратни хапки и ги подреждаш в намазнена тавичка и ги пъхаш в топлата фурна да се усмихнат само. Оранжевите ръбчета значат да пъхаш следващата партида. Честна скаутска – нема по-добро мезе за белот! Но е хубаво да направиш повече от една тавичка, щото хапките никога не стигат

Постна мусака:

Пълниш половината тавичка с картофи, след това ги вадиш, миеш белиш, правиш на кубчета, измиваш тавичката, намазняваш я. Хвърляш картофите обратно в нея, прибавяш морков, буркан грах с водата, сол, черен пипер, дафинов лист, ако имаш (добре е да имаш), бухаш и доматена консерва или сок, ливваш оливце, както би казала баба ми, бъркаш и пращаш във фурната. През това верме забъркваш заливка/полив/капак от яйце, кисело мляко, малко лимонтузу (понякога намирам и сода) и маааалко брашънце. Много внимаваш да не изври всичкото мокро на мусаката и когато картофките имат и вид, и вкус, и аромат на готови, вадиш, заливаш с бъркоча, връщаш само на горен реотан да се довърши. Яде се с… мъже наблизо!

Паниран зелен боб:

Един човек може да омете от един до 3 буркана боб в зависимост колко далече му е “туйлетната”. В чинийка смесваш брашно и галета примерно 2:1 или даже 1:1 и сол. В друга разбиваш яйце/яйца и запретваш ръкави. Високо. Много. Топиш фасула в яйце, после в брашната и хвърляш в много горещ тиган. Няма какво да си играеш с вилица. Накрая пак ще си переш чорапите. Пържи се докато стане най-тъмното злато или най-светлото черно – според вкуса. Резултатът обаче е зашеметяващ – на вкус е като пържена хрускава рибка, ама още по-хубаво. И е вкусно всякак – топло, студено, с кисело мляко, с пръсти… Ммммм почвам да огладнявам. Опасна работа е това блогването, ей!

Петата манджа ще е най-мързеливата, най-вкусната и най-емоционално наситената. Попара:

Намираш най-шарената порцеланова чаша с дръжка, най-добре най-шарените две. Пълниш до горе с натрошен сух козунак с мармалад и заливаш с топло прясно мляко. Ох, трябваше предварително да вземеш лъжичка, сега нямаш време за такива глупости – дългът да я изядеш те зове! Попарата, не чашата!

А те така! ПОказах си аз магарията и мързела и сега ще трябва да предам на някого топката. Нали затова писах и такова заглавие . Мисля да погъделичкам малко Яна и Деничеро. Хаха и Андрей! Хайде, деца мои, покажете ми какво можете и си предайте топките нататък. Вива ла голямата ми пупа!

———————————————————

Днес специално отидох на работа навреме, за да гледам Югио, пък забравих да си го пусна и гледах ревлив филм. Развалям се.