Студентстването като (два) начин(а) за самоубийство

Отдавна мисля, мъдря, недомислям, неизмъдрям… Ей ме на – сега съм готова да представя двата вида студентка, които не искам да стана. Не че има шанс, ама да си кажа

И двата типажа си имат прототипове, които познавам и до известна степен харесвах, та затова ще карам с кодови имена.

кодово име 7536842

Тази колежка е добра в абсолютно всичко. Завършила е с пълен отличен средното си образование, но университетските предмети са й твърде нови, което я кара още през семестъра да седне да учи. Присъства на всяка лекция, на всяка олимпиада… На едно контролно изписва 8 карирани страници, като хора с по три страници получават същата оценка. Милаат постигна невъзможното – без преписване или парички изкара отличен на точно всеки изпит от предната сесия, а за тази знам със сигурност за две шестици. Айде, аз също й се възхищавам за ентусиазма, ученолюбивостта, трудолюбието и която там дълга дума си харесате, ама нейната специалност е индустриален мениджмънт. Защо й е да учи цялата аналитична химия толкова задълбочено? После ще й послужи ли за нещо? Според мен тгова момиче, колкото и гениално да е, на 30 или 40 вече ще е изтощено, главата й ще бъка от излишна информация и ще има големи проблеми с паметта. Просот я виждам как проверява в телефонния указател номера на майка си,  защото го е забравила. Не, определено е хубаво да си добър в нещо, но да се разкъсваш във всички възможни посоки е самоубийствено. Със сигурност ще има нужда от  психотерапевт в не чак толкова далечното бъдеще. Ми че тя с тенис на маса се захвана и не го остави, докато не го овладя двойно на това, което се очакваше от нея. Ходеше извънредно да се упражнява или сутринта в осем, за да стигнела задоволително ниво. Само дето в университета специално по спортовете не се иска ниво, а отношение. Харесвам, наистина харесвам хора с високи цели, но защо ти е да си поставиш за цел едновременно да стъпиш на всички високи сгради в света? Не ти ли е ясно, че ще тупнеш?

кодово име 3595418

Тази студентка пък си хаби тялото. Не знам откъде тая представа, че е най-академично да ходиш по дискотеки, да минеш по някое верме на лекции, сам да си изкарваш парите, да си ги изпиваш после и да нямаш време за сън. Преди първи курс 3595418 беше жизнена, много усмихната, винаги пипната (може една спирала да е, ама чантата и обувките й ще са в тон, а маникюрът и педикюрът – еднакви). В момента работи на смени и се разкъсва между изконните си задължения да посети всяка дискотека, да пийне всеки вид алкохол, че и да присъства в университета. Виждам я през 2-3 месеца и тя направо се топи. Вече не носи грим, не се усмихва, по обед се прозява и ти разказва за поредния запой, цялата е бледа, косато, която навремето толкова харесвах, вече наподобява гнездо. Няма, дори походката, стойката й са различни. И тя твърди, че така се чувства щастлива. В момента е по слаба от мойто петокласниче. Без майтап. Не се вирее само на фъстъците от дискотеката.

Добре де, тия двете момичета не се ли усещат? Нямат ли приятели, които да им покажат огледало? Ма пък напоследък са станали толкова много. Аз ли пропускам нещо? Ако да – кое е по-хубаво – да се убиваш психически или физически?

подпис:

студентката аз

————————————————————

Отдавна не съм наблягала на факта, че светът щеше да е с пъти по-малко хубав, ако го нямаше жълтото. На ви сега да наваксвате!