Да не се чете! Написано е не за четене, а за писане! И също така е написано за неучене за изпита утре.

  • Днес мойто лично оркестрантче има рожден месец (иначе казано 1/12 рожден ден ;) ) и официално заявявам, че го обичам!!! И че е гугуле! Точка по въпроса!
  • Вече 9 часа ме боли стомах – изпих хапче много отдавна, но на инат не пия следващото. И много ме болииииииииииии. Чета презентациите по информатика ІІ и чат пат се превивам на бюрото от болки. Не се оплаквам, просто като пиша, им обръщам по-малко внимание. Смешко предложи да ми потроши нещо, така съм щяла да приглуша болката. Е, и аз гледам „Д-р Хаус“, ама нещо не ме блазни идеята.
  • Леле, реве ми се от болка!
  • Довечера зайците се прибират и ще доведат и гостенин – братът на футболиста. Ще ходят на дискотека, та почти няма да ми перчат да уча. Не че съм се засилила, ама като захладнее, сигурно ще се сетя.
  • Радо, какво ще кажеш утре да пазаруваме, за да можем да имаме после истински филмов ден? Ще почнем от рано и хладно с мириз на печено и после на спокойствие ще можем да си изгледаме всичко запланувано. Може пък дотогава да ме е отболял стомахът.
  • Утре вече ще си знам всичките оценки, нека някой стиска палци за математиката, щото нищо не се знае.
  • Още месец-два и пак ще мога да си връзвам косата на плитки. Липсват ми вече прическите. Хубаво излезе да си отвеяна студентка с рошава коса, ама понякога ми се ще да си забия иглата или шноли или десетина ластички и просто няма къде :( . Липсва ми чувството да се изпънеш на дъгичка и да си погалиш кръста с коса :( . (кръстът ми няма коса!);
  • Много е хубаво да отвориш скайп и да видиш само десет абоната, трима от които там в момента. Нямам обяснение. Просто носи истинско спокойствие. Дали защото няма от кого да се крия, пред кого да лъжа, с кого да се съобразявам, дали щото само акто видя имената на хората в малкия скайп и ми стива мило…
  • От бърчене ме заболя челото чак. Май ще пия хапче. Още малко ще поизчакам и ще се пресегна.
  • Имам отворени пет таба и нямам сили да прочета нещо сериозно. Вчера бях толкова изморена, че направо се бухнах в леглото. Не можах да се преборя със судокуто, бесеницата, пасианса… Само Сето Кайба можах да бия и то май на късмет :( . Тва изпитите по математика май са ми противопоказани. Или трябва да намаля секса в нощта преди изпита. Колкото повече мисля, толкова повече клоня към първото мнение.
  • А как ми се пишеееееееееееееееее. Обаче после. Обещавам. И ми се тича по поляни. Радо, ако не се появиш утре след изпита за пазаруване, обещавам сама да си тичам някъде. Не знам. Може пък да изчакам да се стъмни и да седна на земята (не знам от какво е направена) пред блока и да рисувам с тебешири. Няма да си светя. Каквото излезе. Сигурно седнала по няма да ме боли.
  • А тая седмица много плача. Днес само три пъти. Като разбера защо, ще разбера. Ще знам, дет се вика ;) .
  • Снощи гледах някакви анимационни котета по канал 1. Най-сладкото имаше конус или както там се казва нещото, дет ти слагат на врата, за да не си лижеш лилавото или зеелното лекарство от плешката. Леле от колко време не бях гледала анимация. Не говоря за Югио. Истинско идиотско филмче, дето гледаш как се мърда козината на животните и не ти дреме как се казва епизодът. И пак плаках. Има ми нещо. Не вярвам да е заразно, ма май е много резистентно. В момента слушам БГ радио и хич не помага, ма това е положението. Няма на болести да робувам, я!
  • Няма кой вятъра да стигне в синьото ти небе… пее си ми радиото. Абе, в София кога е синьо небето? Ама онова синьото, дето го има във всеки комплект фулмастери. Тъмничкото. Сещате се нали – небето, което не смеете да пипнете, за да не се изцапате от боичките, с които грижовните мечета са го изрисували.

—————————————————————-

Ако все пак някой има време и сили за игри, ето една идеална.