Стенвестник

Народе, народе, заминаваааааааааааааааааам!

Ей я на и моята ваканция! Не гарантирам, че ще е весело. Не гарантирам, че ще науча нещо ново или полезно, но гарантирам, че ще се върна! При това ще се върна с тен!

Чух, че са преминали малините в градината, ама мама ми пази компот от последните за сезона.

Господин Гугуле

В живота ми има мъж! Има! Има и буболечка и хиляди неща. Не мога да си събера думите, за да ви разкажа за него. Ще опитам просто да си записвам мислите. Май се казва liveblogging ;)

Мокра мачка

Бе тука Климент ми твърди, че е започнало да препръсква, отначало не ми се вяравше, защото прогнозата беше за дъжд, ама ей на – подадох си рошавата глава през прозореца и верно миришеше на дъжд. Топъл дъъъъъжд, чаааакан дъъъъжд, ама баш днес… не ми се излиза, нямам сили да изляза и да си издивея, както подобава за един летен дъжд.

Втори път, бре!

Винаги съм обичала неща, които другите не забелязват. Ето, сега пак ще си ходя на Вършец и ме прихващат спомени. Аз бях единствената, която обичаше да се показва на прозореца на спалнята (стената все ми правеше коленете зелени, което правеше пък майка ми щастлива), ама то и какво се виждаше от нея – прозорецът на комшиите, ама не нещо друго, а прозореца на стълбището :) Но горния етаж не живее никой и е едно такова пусто. Все съм си мислела, че ако бях на мястото на комшийчето, това щеше да ми е тайното място. Сега сме приятелки, но не смея да я питам дали наистина го е ползвала, харесва ми да запазя мистиката в спомена. Аз бях и единствената, която като излезеше на терасата, се облягаше на колоната. Въобще не разбирам хората, които виждат колона и не се сещат, че е приятно напечена и че ще е просто приказка да се облегнеш на нея. А отсреща? Стара планина. Толкова далече ти стига погледът, че на места не знаеш дали виждаш зелено или синьо.

В събота ми се случи същата работа. За втори път тая година

Плати я напред :D

Уважаеми деца, домашни любимци, цветя, жени, мъже, представям ви новата игра Pay it forward, която буквално значи „плати я напред“ и според мен трябва да е pLay it forward – „превърти“ или „предай нататък“. Идеята е, че аз се правя на страшен тарикат и обещавам пет „хенд мейд бай ми“ (направени от мен си, сам самичка, лично) подаръка и не ви казвам какви са. Пет човека коментират при мен и автоматично печелят подаръците, които аз до година трябва да изпратя или да направя и изпратя, щото само лъжа, че вече съм ги направила.