Отчет и обещания за почерпки

Слушайте внимателно докъде я докарах. Намерих къде да живея, но ще е нелегално и ще трябва да си редуцирам багажа сериозно. Спокойно, лятото мога да го изкарам и само с рокличка и гребен . Радо ще ми прибере част от багажа, както и Христо Манолов. Подадох 3 кандидатури за работа, чакаме да виидм кое как какво, междувременно не съм спряла да съм домашна помощница и се вихря у шефа два пъти седмично. Мирослава и приятелят й (ще живеем на една и съща улица) ще ми приберат сака и компютъра за до края на седмицата, което идеално ме устройва, щото на новото място ще се нанасям на етапи. Един съученик, който на шести има рожден ден, ще живее в същия блок като мен и ще удари едно носаческо рамо за пред портиерите. Гошко, голям предприемач да пораснеш, никога да не броиш стотинките, да си купиш оня мечтан остров и да знаеш – всичките 4 години съм гласувала ти да си отгворник на класа!!!! Опаковахме снощи с Радо багаж, обаче усещам как днес ще пренареждам сака, щото имам нов план. Христо, Лорде Винкин и ти Михаела, гледайте днес да се събудите, че имам зли намерения – вместо да идвам да живея при вас, смятам да помоля да минете с колата и да ми приберете няколко кашончета за съхранение до към края на септември. Мама е уведомена, че днес ще купя опаковъчна хартия и че понеделник ще получи голям колет. Намерили сме и легло за момичето, което живееше при мен. Нейният багаж вече е прибран из разни познати и пратен по автобуси. Вторник можело да спя у Яна, което е просто идеално.

Ако тая работа с кашончетата не стане, Жени и Жоки да се готвят, че съм им била шаферка и знам, че имат къща . И кола . Очаква се след понеделник да нямам нет, та ще позамлъкна, а телето вече отиде над 50лв и ще е шоу )) .

Леле, страхотно е чувството!!! Единия ден не знаеш на кой свят си, на другия се появят хиляда приятели, които искат да ти помогнат. Ако тръгна да изброявам всички, които предложиха помощ или просто съчувствие, ще хвана тендовагинит на пръстите и на двете ръце. Абе хора, по цял ден ту се усмихвам, ту се унасям в мислене и все това изскача – как не съм вярвала, че мога да се опра на толкова много хора, как не съм забелязала, че съм обичана, че трябва да прекарвам повече време с вас… Знаете ли, освен всичко гореизброено, предложиха ми пари назаем, превозни средства, още няколко оферти за работа, места за спане, раници, торбички, носачи, опаковачи… И най-вече обич. Истинска приятелска обич и подкрепа! Каква я мислех, каква стана… А планът беше да не завързвам приятелства в София, щото после щяло да ми бъде мъчно да с еразделим… Въх, никога не ме е бивало да планирам

***********

Да не забравя, че ми трябват снимка за автобиографии и молба за напускане! И някой, на когото да подаря олио! Както и да не забравя да пусна молба за Интернет! А, да, Радо, тия пътеки с какво ще ги закараме до вас?