Абсолютният живот или абсолютната игра

Таз Яна пак ме набута да пиша. Ама видиш ли… искала да й опиша идеалния за мен свят. Няма проблеми! Аз откога ги знам тия неща… Драги ми Смехурко, идеалният живот е игра! Идеалният свят ли? Ей сега ще ти покажа.

Първо правило е, че в идеалния свят всеки сам си измисля правилата. От тук – нататък почвам да говоря за моя идеал за свят!

Взимаш два стола, наричаш ги “влакче” и толкоз – никой не може да каже, че те са на дебелата леля от магазина или че влакчето не може да е влакче без локомотив. Когато кажеш, че не ти се говори, наистина не ти се говори и другите разбират, че това си е твое правило и го спазват. В идеалния свят всеки си има кутия с упътване за употреба и всички ги четат. А ги четат първо защото ти имаш право да ги променяш посотянно и второ защото в идеалния свят абсолютно всички могат и обичат да четат и пишат. Не са чукчи, а истински мислещи хора. И читатели и всичко.

Идеалният свят е зелен свят. И мирише на напечено от слънцето дърво. В него спокойно можеш да си играеш на криеница и никой няма да те гледа лошо. Можеш да си ожулваш коленете всеки следобед, можеш да ядеш филийка със сол, разхождайки назеленените си гащи из някоя от хилядите градинки. И това е един наистина шумен свят.

Навсякъде се чуват птички,

а жълтите животни са в изобилие. Жълтите хора са на почит също.

Всички обаче са приятели, а когато играят на стражари и апаши, всеки е предупреден и сам си носи отговорност.

Всеки има възможност да прави каквото си иска, стига да е предупредил другите, защото би било глупаво да кажа, че може да прави само неща, които не вердят на другите. Примерно Яна иска да кара кола, ми само ме предупреждава и се скривам. Няма да я спирам, я! Дори имаш правото да се учиш да летиш без син сак със зехтин и гръцки картички.

В Идеалния МИ свят всички са или в приятелски или в никакви отношения и се приема за нещо не само нормално (Диана, ето го твоето нормално през моя поглед), ми даже за задължително да почешеш носа на приятеля си, когато го сърби на главния площад.

В този свят имаш право да играеш както си искаш, но да не разваляш хорото. Може на един крак да подскачаш, но никога не изпускаш приятелите си, както и те – теб.

В играта има място дори и за хомосексуалните, воайорите, ексихибиционистите и вяска друга дума от челния списък на Гугъл.

Освен другите спесимени (много готина дума ), в идеалния свят виреят и жени – те са красиви, доволни от себе си, могат да носят кон на ръцете си, да пекат курабийки, да разказват интересни истории, да бродират покривки, да носят рокли тип тез-ръчички-ушиха-си-самички с гордост…

Като основно си остава и правилото всяка жена да си има поне двама мъже. Това не е от някакви лигави наши претенции, ами щото на един нормален мъж и половин жена му идва много.

Ей го на – резрвата отзад тича, сякаш са му взели близалката… Или пък играят на гоненица. Знае ли човек. На жените етикета с упътването винаги го намирам трудно.

Жените, разбира се, са няколко, за да не се загрозява светът от толко мъже и игри на лимки и кибритки.

Друго много показателно е, че в целия свят има само два телефона. Нали е по-забавно сам да си измайсториш уред с две чаши и конец, тайна азбука или нещо такова… Телефоните се ползват само от жените и то в моменти, когато наистина няма нищо по-интересно наоколо – динозаврите спят, мъжете са нахранени, а всички тихоокеански държави просперират. Важното е да видят, че говориш по телефона, а не да има някаква полза от това. Типичен пример е двете жени да се чуват и без помощта на апарати, но да са се избрали и да се опитват да си изговорят безплатните минути.

В идеалния ми свят роклите на Мерилин Монро не са демоде, вентилаторите също, особено тия, дето се закачат на шапка с козирка (за роклята – горната снимка). Специално по тоя повод всички имат официалното разрешение да лежат по корем, където си искат, когато си искат, да гризат ябълка върху бъчви, да скачат през балкони. В моя свят няма дума за “любов”, защото няма дума и за “въздух”. Всички емоции са силни и осветяват снимките. (нека приемем, че омразата като антилюбов също е любов и й намерим местенце при нас, приемем ли, че хората имат право да мразят, значи сме станали по-добри)

Етикетче на Светлина Витанова за 00:27 на 17,07,2008

Правила на играта – допускат се минимум двама участници, като всеки от тях има пижама, омекотена и ароматизирана, чорапи еднакъв цвят и точни на размер, чехли/обувки също по размер. Начин на игра – всеки пее или свири каквото си иска. Цел на играта – накрая всички да свирят обща мелодия, всеки да почувства другия и музикалните им емоции да се слеят. Награда за победителя – право да си отглежда вкъщи жълти пилета.

Драги ми Смехурко, сядай да пишеш своето етикетче и утре ще се срещнем под палмата да разиграем някоя игричка. Без да мамим – нали така го направихме света – всеки е искрен и истински.

***

Според условието на играта, трябва да предизвикам още трима души да мислят по своя идеален свят. Под ножа падат:

• Жени;
• Кралят;
• Горчо.

Хич и да не си помислят да ми се измъкват!

————————————————————

Къде пикаят таксиджиите?