Мокра мачка

Бе тука Климент ми твърди, че е започнало да препръсква, отначало не ми се вяравше, защото прогнозата беше за дъжд, ама ей на – подадох си рошавата глава през прозореца и верно миришеше на дъжд. Топъл дъъъъъжд, чаааакан дъъъъжд, ама баш днес… не ми се излиза, нямам сили да изляза и да си издивея, както подобава за един летен дъжд.

Втори път, бре!

Винаги съм обичала неща, които другите не забелязват. Ето, сега пак ще си ходя на Вършец и ме прихващат спомени. Аз бях единствената, която обичаше да се показва на прозореца на спалнята (стената все ми правеше коленете зелени, което правеше пък майка ми щастлива), ама то и какво се виждаше от нея – прозорецът на комшиите, ама не нещо друго, а прозореца на стълбището :) Но горния етаж не живее никой и е едно такова пусто. Все съм си мислела, че ако бях на мястото на комшийчето, това щеше да ми е тайното място. Сега сме приятелки, но не смея да я питам дали наистина го е ползвала, харесва ми да запазя мистиката в спомена. Аз бях и единствената, която като излезеше на терасата, се облягаше на колоната. Въобще не разбирам хората, които виждат колона и не се сещат, че е приятно напечена и че ще е просто приказка да се облегнеш на нея. А отсреща? Стара планина. Толкова далече ти стига погледът, че на места не знаеш дали виждаш зелено или синьо.

В събота ми се случи същата работа. За втори път тая година