Народе, народе, заминаваааааааааааааааааам!

Ей я на и моята ваканция! Не гарантирам, че ще е весело. Не гарантирам, че ще науча нещо ново или полезно, но гарантирам, че ще се върна! При това ще се върна с тен!

Чух, че са преминали малините в градината, ама мама ми пази компот от последните за сезона.

Планът е утре или да ме возят с кола из страхотните балкански пътища или да яхвам доброто старо влакче. Всичко ще се решава на момента (не че при мен някога нещо се е решавало преди момента ).

Зачела съм се в “Играта” на малките светлинки сред сенките. Обаче трябва да отбележа, че не е много хубава книжка. Много исках да видя какво е колективен роман, ама нещо не ми харесва. Айде, обичам да се сменят лицата, разказвачите, всичко. Ама не така, бе деца. Зави ми се свят и тъкмо нещо стане интересно и хоп, айде друга сцена. ЗАвършвайте ги малко тия моменти, бре. Иначе признавам, че верно сте го барнали с един общ стил. Не знам как се постига баш това, ама… Споко, във Вършец ме чакат една камара книги и то всякакви - тоя път съм си заплюла една с динозаври, може най-накрая да почета Джек Лондон, мисля си и да почна да препрочитам книжките с приказки на разните народи… Въобще много учена ще стана. С мен съвсем няма да може да се говори. Ама ще съм най-черничкият учен, щото ще чета на терасата и в парка, ама асмо ако си намеря ъгъл без хора.

Мисля си и да опитам сама да се разхождам из гората. Просто казваш на мама, че отиваш с някого или другаде и се забутваш на единствения стабилен камък в рекичката, седиш и драскаш по пясъка на дъното или спиш. Дам. Истински сън, под някое дърво, истинск сън, под някое дърво, истинскисън, с трева в носа, истински сън.

Към края на ваканцията при мен, живот и здраве, ще дойдат Яна, Тони и бебе Божидар, ще ги заведа да се цамбуркаме на басейн, може да ги излъжа и на водопад да ме заведат… Сигурно даже ще изглеждам щастлива. Щото напоследък не съм. И не само щото още не съм се докопала до хляба и сиренето в кухнята. Вероятно има цяр и мойта болка, ама засега важи само великото правило, надраскано в асансьора на тайната ми квартира:

УМ ЦАРУВА

УМ РОБУВА

УМ БЕЛИЯ ДЕЛФИН

Хоп, па ме няма… Ще се видим след десет дни, когато онова коте Бюти пак ще ми дойде на гости, ама тоя път на по-широко - в най-тайната тайна квартира

——————————————-

Четиво, докато ме няма.