Е, те това е – детето измислило нещо наистина интересно. Пак игра, ама не тип „напиши 15 реда, 10 от които линкове“, а смислена и интересна. Драги маниаци, представям ви Станислав и неговата игра „филмов билет“. Идеята е да избориш 4те филма, в които би искал да попаднеш и да ракажеш по нещичко за тях или просто да обясниш защо искаш да се намърдаш примерно в каубойската част на „Завръщане в бъдещето“. После избираш 4 мишени и ги нанизваш на мушката си, щото не е честно сам да си играеш. Айде елате да видите как си играя, ама да знаете, че тоя път ще се постарая да е мултимедийно или поне хиперлинково ;) Нали бях на планина и станах умна, умна…

В наши дни всеки си има телевизор, ди ви ди/видео, доста от нас си имат компютри, всяка кола се движи с радио или поне талантлив ауспех… живеем в един много шумен свят. Стигнали сме до положение всяко дете да си има стая с плакати по стените, телевизор в единя край и компютър в другия. Мамите готвят в кухнята с малки телевизорчета, а студентките не спират да твърдят, че не гледат филми. В интерес на истината съответната студентка много пъти е споменавала как не гледа филми и в следващия абзац е доказвала точно обратното. Но настоящата публикация всъщност се занимава не само с нея, но и с всички кокошки, които снасят по две яйца на ден в изтърбушен телевизор, а вземеш ли го – пологът си стои празен по цяла седмица.

Предполагам, че отначало всичко е било въпрос на престиж, на лукс, после е станало навик, сега обаче е мутирало в два подвида (подвидове са, защото са способни да създават възпроизвеждащо се потомство, питайте Диана). Едните гледаме телевизия за почивка, за отмора, същински работливи американци, другите гледат телевизия по някаква глупава необходимост да наблюдават. Учиш труднопроизносимите испански/италиански/гръцки именца, още по-трудно обяснимите роднински връзки на пет-шест сериалки с един и същ сюжет, всеки ден пускаш говорещата кутия и сядаш да видиш дали Октавио ще се скара с Игнасио за красивата Химена. Умираш си от кеф да следиш как живеят другите и се чувстваш страхотно когато познаеш какво ще стане или когато говориш с другите телевизоропритежатели за съдбата на племенника на мъжа на онази така красива Росарио.

Наскоро направих проучване за зрителските навици на познатите си (е, аз исках да проуча цялото човечество, но се оказа, че анкетата е на български, пък и блогът ми не бил чак толкова популярен ;) , после опитах да събера гласове като за представителна извадка, опитах, де). Ето ги и резултатите.

Очевидно 23% от гласувалите са чули, че коте на име Бюти живее при мен и ще им изглизе пръстите на краката, ако кажат, че не ме харесват. Останалите са се разделили по равно, но математик като мен може да обобщи ситуацията така:

30,8% гледат филми сами

46,2% предпочитат да гледат филми в чуждо присъствие.

Пак казвам – числата не са верни, щото не са статистически издържани, обаче отношението би трябвало да не е далеч от истината. Най-малкото – гарантирам, че отразява мнението на хора от различна среда, възраст, пол, образование.

Ето на – кокошкарството не е самотно занимание явно. Аз лично не обичам да гледам филмите сама. Предпхочитам да ги ползвам като средство за социализация, не като разтуха, а като нещо, което споделям само с някои хора, като нещо, което да ни свърже мислите…

Ами щом феновете настояват, ще пиша за филми. Както вече коментирах при Майк Рам мисля, че в играта иде реч за обстановка, а не за това в кой филм искам да учствам.

Ето ги и моите фаворити:

1. „Доктор Куин Лечителката“ – не знам защо. Харесва ми проситят им живот, това, че познаваш всеки, това, че можеш да избягаш във високата трева и майка ти няма да те търси с пожарна, това, че можеш да се докоснеш до индианец, без да го е страх от теб, това, че можеш да обичаш хората и те да те обичат в замяна и то без да те мислят за болна. Харсва ми особено много как Съли я беше завел да й покаже колчетата, които ограждат техния бъдещ дом, как презкачаха тревата и се въртяха из бъдещите си стаи и всичко беше толкова слънчево, стинско и просто.

2. “Чудната легенда за леприконите”. Защото е в Ирландия и защото е повече от приказно- елфи, леприкони, чудна природа и ирландски ритми . . . (Жени, познаваш ли цитата?)

3. „Досиетата хикс“

Ами наистина ми харесва среда, където загадъчността струи и има два вида хора – такива, които виждат и такива, които нищо не разбират и си им е добре така. Мисля, ясно е, че аз бих избрала да ми е трудно, но интересно.

4. „Аризона дрийм“

Не заради филма – тъп е – просто не се сещах за друг филм, където има ескимоси. А толкова искам да съм жена на ескимос, да не се налага да си бръсна краката, да ме предлагат на всеки гост в иглуто и да мога с месеци да не се срещам с роднините си по мойчина линия.

Сега ще си позволя лукса дза барна и пети филм, просто щото съм на толко много вино, че не мога да преценя кой точно да махна.

5. „Brother Bear“

Може би щото е хубаво да си дебел, може щото е хубаво да дивееш, да си истински, защото в техния свят приятелстовото е важно, ситнско, завинаг, може щого харесвам музиката на дърветата, може щото още пия вино…

Следващите 4ма са Батпеп, щото съм заядлива днес, Яна, щото напоследък се е разписала, Лотлориен и Вовата :)

———————————————————–

Лека, нощ свят, бегам да спя с Бюти, не ни тревожете!