А какво да направя като ме е прихванал творчески период???

15, август 2008

Ей, не ме съдете строго, за пръв път се опитвам да рисувам с думи. За по-лесно си избрах позната тема, обаче пак признавам, че се озорих.

………………..\ !/……….

……………………пи ле………………………….
………………..мъничко……………………………..
………….с шарени пера……………………….
остър клюн си размахва……………………….
…….много остър, много…………………………….
…………………….па-па………………………………………..
……………………крещи…………………………………………….
…………………..пръски……………………………………………………..
………..пръска ли пръска……….!!/…………………
но уви, но уви, но уви, ех, уви……………………..
…..все бягат пустите му облаци……………………..
….и нашата патка повече кряска………………
………голяма, голяма е шматка!…………..
………………….не иска……да раз……………………………….
……………………..бе…………..ре……………………………………………
………………………че…………..не………………
………………може да…………..пипне……………
……………………………………………небе!………………..

——————————————————–

Пак преядох…

Entry Filed under: лиготии. .

21 Comments Add your own

  • 1. Жени  |  15, август 2008 at 10:43 pm

    :lol: Уникална си!!! :D

  • 2. vilford  |  15, август 2008 at 10:45 pm

    хахахаа! Винаги ни усмихваш!

  • 3. Радо  |  15, август 2008 at 10:46 pm

    Патиците нямат гребени. Нямат и сини очи. А какво е черното?

  • 4. вили  |  15, август 2008 at 10:46 pm

    Я каква красива картина!!!! ;) Ти да не си роднина на Пикасо? :)

  • 5. astilar  |  15, август 2008 at 10:50 pm

    А къде и как, моля, мога да получа афтограф?
    Ако бях мъж щях да съм Ви обожател, а сега оставам просто Ваш приятел. :)

  • 6. Svetlina  |  15, август 2008 at 10:55 pm

    Хехе, каква поезия може да роди едно мокро пате… Обичам такива коментари, Палиндромче :-*
    Ей, Радо, това не е гребен, а пръски, аурата му пръска щастие, питай рошлите, очите са сини, щото черните щяха да са много черни за настроението ми, а черното нещо му са гърдичките – бели ли ги предпочиташ? Не може, моето пате е със загар :)

    На Пикасо му се сърдя, щото той си има музей, а аз – не, не ми го споменавайте! Автографите… ще си помисля :)

  • 7. Радо  |  15, август 2008 at 11:00 pm

    Е те и черни не са им очите. Май са като на котките такива някакви.
    Хах, като каза рошли. От вчера ми се върти една сцена от Война и мир (the movie).
    Бащата на Наташа Ростова я представя на Андрей Безухин: “А этот казак моя дочь.” :)

  • 8. Муниконтин  |  16, август 2008 at 12:12 am

    :D :D :D

  • 9. Светла  |  16, август 2008 at 11:28 am

    Аурата оклоло дупето си я бива,
    напараво замайва глави :) ))))))

  • 10. vilford  |  16, август 2008 at 11:48 am

    Кой вчера питаше има ли си Радо блог? Да, да – този Радо. Не забелязвате ли, че вече си има аватар. Единственият начин, за който аз се сещам е да има регистриран блог в уърдпреса, но да е задал да не показва адреса на страницата му.
    @Радо, ние дружно се събрахме и решихме, че ни се ще да те четем – стига да пишеш. И, повярвай ми, по-добре да обсъждаме статиите ти, отколкото теб. Има да ти пламтят ушите после! :P

  • 11. Svetlina  |  16, август 2008 at 12:02 pm

    =)))))))))))))

    Ще ме затриетеееее… Може и да си има блог, ама може и просто да си направиш регистрация за коментиране. Има я тая опция в уърдпрес. Мен пък си ми харесва да обсъждаме Радо. Няма нежда и от блог ;)

    ПП: Нема да ми се бъзикате с патешката аура! :P

  • 12. вили  |  16, август 2008 at 6:00 pm

    А можеш ли да нарисуваш папагал? :P

  • 13. Svetlina  |  16, август 2008 at 6:17 pm

    А ти можеш ли Джокондата ;)
    Естествено, че мога :) Само че малко по-късно. Сега съм гладна и мога да рисувам само спагети…

  • 14. вили  |  16, август 2008 at 6:37 pm

    Спагети на раета, спагети на точки, спагети карета….. :D

  • 15. Радо  |  16, август 2008 at 11:43 pm

    Трогнат съм. Ама не, нямам. Нито мога, нито искам да правя. Не мога защото не ми се случват интересни неща, не съм постоянен и не обичам да разправям аз себе си, а не искам по много причини. Много автори са създали достатъчно лошо мнение за себе си в мен, че да не искам да започвам. Освен това си мисля, че не е лошо да има и хора като мен, които само ви четат. Ами така де, не може всички да са автори.
    И все пак продължавам да съм трогнат :)

  • 16. vilford  |  17, август 2008 at 12:03 am

    @Радо, тогава предлагам компромисен вариант: Да си направиш фотосесия и да си сменяш аватарите по-често – като не искаш да ни радваш вербално, то поне визуално. Освен това си назначен за дежурен коментатор в блога на Светлето. Ако оправдаеш доверието, ще ти поверим и други блогове. Мисля, че ще успеем да те убедим, щом сме те оставили в състояние на трогнатост от началото до края на такъв дълъг коментар. :P

  • 17. вили  |  17, август 2008 at 1:21 am

    И аз се присъединявам към Вилфорд. Радо, така се става писател – с проби и грешки. Така всеки от нас си има резервен вариант и току виж от нас се е пръкнала някоя писателка, поетеса, художничка…. Знаеш ли какво те чака утре? Така де потренирай малко писане, а не само коментари… :) :)

  • 18. Svetlina  |  17, август 2008 at 9:16 am

    Деца, деца, не така! Ще ви режа от заплатите, да занете! Вили и Вили, стегнете се моля!!! Не ви ли е срам така да зарибявате най-големия фен на шефката си?! Шефката с главно Ф! Тя така да ви обича, а вие така да искате да давате на Радо и други блогове, били те негови собствени.
    Така, наказанията ас както следва: Шувил ще ме види в сряда, но няма да съм с рокля и токчета.
    Сливил да напише обяснение защо така искат да ми крадат феновете и след това да публикува официално извинение :D

    Шефът се произнесе. Точка!

  • 19. vilford  |  17, август 2008 at 11:54 pm

    С’ушам, началство!!!
    Само да питам, Шефке, мислиш ли, че гола и боса ще успееш да стигнеш до къщи? :P

  • 20. Svetlina  |  18, август 2008 at 12:00 am

    Само карта ми дайте и мога гола и боса да стигна и до страната на ескимосите!

  • 21. vilford  |  18, август 2008 at 12:10 am

    Да, но страната на ескимосите няма да има толкова батковци, които да те закачат, колкото в нашия квартал. Притеснявам се някой да не те убеди, че ще те заведе на по-хубав купон от нашия. Хихик!

Leave a Comment

Required

Required, hidden

Some HTML allowed:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <pre> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>

Trackback this post  |  Subscribe to the comments via RSS Feed


"Яркожълто....е цветът на спомените - колкото повече го гледаш, толкова по-назад се връщат спомените ти, докато в паметта ти не остане нищо. Тогава настава моментът, в който гледаш този цвят и мечтаеш." - Петер Хандке

  OnePlusYou Quizzes and Widgets
Created by OnePlusYou

Ако пчеличката натиснеш, канче с вода ще ти лисна, с пита и сол ще те захраня и обещавам да не те забравя!

Ftichka " Смехът е слънцето, което пропъжда зимата от лицето на човека." - Виктор Юго

"Не говорете лошо за младите." - Исороку Ямамото

  "Правописът ми е Колеблив. Добър правопис е, но се Колебае и буквите отиват на грешни места." (Пух Мечо)

OnePlusYou Quizzes and Widgets
nethouse

Служебни

Скорошни коментари

Бързо, лесно, вкусно… на Планове, които ще разваля през…
Svetlina на Искам да е днес
Svetlina на Полът на компютъра
Пламена на Искам да е днес
вили на Искам да е днес
анатоли на Искам да е днес
Lady Frost на Искам да е днес
Selene на Полът на компютъра
Selene на Искам да е днес
Калоян на Искам да е днес
kanew на Искам да е днес
Bain на Полът на компютъра
Svetlina на Полът на компютъра
Bain на Полът на компютъра
Svetlina на Полът на компютъра
Надничащи: web tracker Clicky Web Analytics

Clicky

Пожълтели

pf

     

    Уолт Дисни: "Мечтай за живота си в цветове, това е тайната на щастието."

     

    Ина Герджикова Цветове Аз съм жълто! Жълта паника в сивия живот. Жълта пружинка от идеи. Жълтото шалче на зимата. Жълтото око на фара в нощта - ту светещо, ту спящо. Аз съм жълтото сърце на маргаритката, облечено в рокля от бели листенца. Аз съм жълт водовъртеж... Жълто торнадо... Жълтите въпроси... Жълтите емоции... Аз съм жълтият писък на влака към вечността... Жълтата душа на усмивката... Аз съм жълта динамика, жълтите стъпки в дъжда... Жълто предизвикателство, жълт смях... Жълтите мисли... Жълтите листа на кестена... Аз съм жълто желание, жълта страст... Аз съм жълтата свобода на слънцето... А ти си синьо. Синьо мълчание, синя мъдрост. Синя тишина... Ти си синият простор, сините мисли на езерото в парка, където често се взираш в себе си. Синя магия... Син сън... Син облак от мечти... Ти си синя самота в шарения карнавал... Ти си син бриз, синя меланхолия... Синя романтика, синьо въображение... Синя приказност... Синя светлина в черния мрак... Синьото сърце на тъгата... Синият зародиш на сълзите... Ти си син шепот в сините мечти... Синя музика, извираща от нищото. Синьо отражение на спокойствието. Сините релси, тичащи към върха... Синият феникс...

Ето така се ориентирам

август 2008
П В С Ч П С Н
« юли   сеп »
 123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031