Смески

25, август 2008

Е, няма да пиша (за) храна за прасета, поне не това е намерението, ще видим обаче какво ще се получи ;) . Тия дни едни неща ми се въртят… Пак се чудя нормална ли съм и добре ли е да продължа ставащото или пак да вадя голямата ножица. Обикновено я ползвам за рязане на пъпна връв, за стригане на руно и за клечка за уши, ама сега ще й сменя малко предназначението. Тия дни трябва да си мултитаск, иначе загиваешь, товарищ, загиваешь.

Това е – ще си говорим за това като съм мултитаск и мултифейс и мултиареална, трябва ли да си смесвам средите и като как да стане това.

Всяка година имам рожден ден. Така. Дотук добре го казах. Всяка година се чудя и мая дали да го празнувам, как, къде, с кого. Обикновено последната част е най-трудна. Докато учех в Шумен, не си канех съучениците, щото няма къде да приютя 30 гостенина, а пък ми се виждаше неловко да поканя само някои от тях, при положение, че обичам всичките. Само Ники си го канех редовно, но вес нещо ставаше и той още не е идвал у нас. За Ники друг път ме питайте. Сега може да ме накара да избягам от мулти темата.

Миналата година съвсем се оплетох. Дали да каня бивши съученици, дали да каня нови колеги, дали просто Яна… Накрая поканих двама колеги, двама бивши съученици, двама от Шумен, Яна и Тони. Естествено, дойдоха само трима, ама нищо, весело беше. Идеята е, еч за пръв път се омселих да каня смесена компания, обикновено гледам всички да се познават. Получи се… добре.

Ей на – тая седмица пак направих смеска – заведох пирятелка на купон на мой колега от работата. Жени е приятелката, ама това няма значение – важното е, че пак смесих нещата.

Предният пост показва пък, че съм започнала да смесвам класния с приятел, дружно се опитваме да преоделеем разстоянието учител-ученик и да си правим веселото. Даже се пробвам да говоря на ТИ с него, но засега ми се получава, само когато пиша.

Снощи колегите от работата имаха купон, ама тоя път в много по-голям състав и чух, че някои са си водиил гжаджетата. Знам и че обучителите ни са присъствали. Аз не отидох, първо защото не съм сигурна, че искам да ставам приятелка с тях извън служебните ни отношения и второ защото винаги ми е по-приятно да съм в парка, отколкото на запушен купон. Пък и… нещо не ми се нрави да смесвам удоволствието с тия, които ми дават заплатата. Как ще ида да пия алкохол с шефовете си? Ами че тогава да взема да ходя на работа по пижама, а?!

В телефона и в Скайп и навсякъде хората са ми разделени по тва дали са от училище, дали са от университета, дали са от работа, дали са ми шефове, дали са от някой блог и от кой… Много малко от тях са само с името си – който е така, да се чвства поласкан, значи, че толкова го обичам, че няма шанс да го объркам с друг и че ми е по-скоро приятел, отколкото познат, който свързвам с дадена среда.

Винаги съм се чудела на Тони – мъжа на Яна. Неговите познати всичките се познават. Съседите му, съучениците му, колегите от работата, колегите от университета, хората от бглог, мое височество… Сериозно – познават се, пият си пиенето заедно, имат си телефоните – не е като само да си знаят имената и да се поздравяват, когато Антон ги събере. Мисля си…

Мисля си дали пък сбърканото не е в мен. Това разделение аз ли съм го въвела и кога? А тярбва ли да продължа смесването, което започнах? Един ден случайно се срещнаха Радо (приятел) и Смешко (колега), Миро, който ми е колега, ми беше гост на рождения ден на блога, сега пък ще живея с колеги от работата… Не знам как точно се смесиха така кръговете, в които съществувам, не знам и дали ми харесва.

От коментарите в предната публикация заключавам, че не е много нормално да съм приятелка с класния. От друга страна никой от колегите ми не се подвоуми далли да си заведе гаджето на офис купона. Шашава работа. А рожденият ми ден е само след два месеца. Какво ще правя, идея си нямам… Хареса ми като заведох Жени при колегата, ама може да е било случайност. Хареса ми и като заведох Яна при нашите във Вършец, ама това не се брои, щото Яна и мама се познават отпреди, пък и чувствам семейство Мицеви като свое семейство.

Не знам. Някой да помогне. Нормално ли е? Трябва ли да смесвам? Ами как?

———————————————————-

Ето с това правиш пауър пойнт презентации на флашки и то съвсем безплатно.

Entry Filed under: лиготии. .

7 Comments Add your own

  • 1. æren  |  2, септември 2008 at 9:02 pm

    Ами да ти кажа, зависи си от смеската.
    Един мой много добър приятел миналта година събра трите компании, мен, още един наш общ приятел и гаджето си на веднъж. Беше уникално добро.
    Аз по принцип рожденния ден си го празнувам по няколко пъти (миналта година, примерно, 6) : предпочитам да събирам хората по един, двама-трима и да си прекарам добре, от колкото да направя кюп и от там пак да стане така =)

  • 2. Жени  |  2, септември 2008 at 9:29 pm

    Светлинче, честно казано не веднъж ми се е случвало да заставам пред същата дилема- добре ли е да се смесва или не.
    Ами аз за сега не се справям особено добре…

    Преди да дойда в София бях част от няколко сравнително големи колектива, та и аз за рождените дни кроях какви ли не планове и в крайна сметка не ги празнувах или извеждах по две-три приятелки да се почерпим.
    Е, случвало се някой от едината компания да е част и от другата, ама това е било единственото смесване, ако изобщо може да се нарече смесване.

    Тази година заведох семейството си на Лагер и за мен това си беше голяма стъпака. Винаги съм възприемала Лагерите като моя запазена територия, пък семейството и дома са пространство, което не разкривам на всеки (майка ми познава голяма част от приятелите ми, ама това е нещо ралично ;) ). Та това май ми е най-голямото смесване…

    ТА главната ми мисъл е, че не мисля за толкова странно несмесването ;) … Другият вариант е, просто и двете да сме ненормални :)

  • 3. 6efa  |  2, септември 2008 at 11:29 pm

    nenormalni ste si sas svetlina – az 6ef li sam ili ne sam – az anzna4avam i kazvam, 4e ste!!!

  • 4. Жени  |  2, септември 2008 at 11:49 pm

    Знаех си аз, че са ми правилни подозренията, амаа…
    Сега щом и Шефа каза, всичко е ясно…

  • 5. deni4ero  |  3, септември 2008 at 12:32 am

    аз не обичам да смесвам моите “компании” – не се получава … или сигурно съм прекалено задръстена …

  • 6. Svetlina  |  3, септември 2008 at 12:43 am

    А опитвала ли си?

    //ще пренебрегна коментарите на Шефа
    //няма ги, не ги виждам, колко ми е хуууубаво, колко ми е леееееко

  • 7. deni4ero  |  3, септември 2008 at 1:19 am

    да, и хич не ми хареса

Leave a Comment

Required

Required, hidden

Some HTML allowed:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <pre> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>

Trackback this post  |  Subscribe to the comments via RSS Feed


"Яркожълто....е цветът на спомените - колкото повече го гледаш, толкова по-назад се връщат спомените ти, докато в паметта ти не остане нищо. Тогава настава моментът, в който гледаш този цвят и мечтаеш." - Петер Хандке

  OnePlusYou Quizzes and Widgets
Created by OnePlusYou

Ако пчеличката натиснеш, канче с вода ще ти лисна, с пита и сол ще те захраня и обещавам да не те забравя!

Ftichka " Смехът е слънцето, което пропъжда зимата от лицето на човека." - Виктор Юго

"Не говорете лошо за младите." - Исороку Ямамото

  "Правописът ми е Колеблив. Добър правопис е, но се Колебае и буквите отиват на грешни места." (Пух Мечо)

OnePlusYou Quizzes and Widgets
nethouse

Служебни

Скорошни коментари

kanew на Спят ли жълтурчетата
Svetlina на Спят ли жълтурчетата
Ани на Спят ли жълтурчетата
Svetlina на Кейдж
kanew на Кейдж
Svetlina на Кейдж
kanew на Кейдж
Бързо, лесно, вкусно… на Планове, които ще разваля през…
Svetlina на Искам да е днес
Svetlina на Полът на компютъра
Пламена на Искам да е днес
вили на Искам да е днес
анатоли на Искам да е днес
Lady Frost на Искам да е днес
Selene на Полът на компютъра
Надничащи: web tracker Clicky Web Analytics

Clicky

Пожълтели

pf

     

    Уолт Дисни: "Мечтай за живота си в цветове, това е тайната на щастието."

     

    Ина Герджикова Цветове Аз съм жълто! Жълта паника в сивия живот. Жълта пружинка от идеи. Жълтото шалче на зимата. Жълтото око на фара в нощта - ту светещо, ту спящо. Аз съм жълтото сърце на маргаритката, облечено в рокля от бели листенца. Аз съм жълт водовъртеж... Жълто торнадо... Жълтите въпроси... Жълтите емоции... Аз съм жълтият писък на влака към вечността... Жълтата душа на усмивката... Аз съм жълта динамика, жълтите стъпки в дъжда... Жълто предизвикателство, жълт смях... Жълтите мисли... Жълтите листа на кестена... Аз съм жълто желание, жълта страст... Аз съм жълтата свобода на слънцето... А ти си синьо. Синьо мълчание, синя мъдрост. Синя тишина... Ти си синият простор, сините мисли на езерото в парка, където често се взираш в себе си. Синя магия... Син сън... Син облак от мечти... Ти си синя самота в шарения карнавал... Ти си син бриз, синя меланхолия... Синя романтика, синьо въображение... Синя приказност... Синя светлина в черния мрак... Синьото сърце на тъгата... Синият зародиш на сълзите... Ти си син шепот в сините мечти... Синя музика, извираща от нищото. Синьо отражение на спокойствието. Сините релси, тичащи към върха... Синият феникс...

Ето така се ориентирам

август 2008
П В С Ч П С Н
« юли   сеп »
 123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031