Морето, деца, морето. И звездите. И какво ще е времето утре. И аз.

…………………………………………

Да напълниш една раница с до 4 глупости и да се хвърлиш в непредвидено пътуване.

Да завлечеш още някого.

Нищо неподозиращ.

Да се печеш още по пътя – това стъклата… ох, все са ти наблизо.

Да слезеш на гарата и да не ти се иска да влезеш на закрито.

Да обиколиш целия курорт, ама все безлюдните улички.

Да изядеш всичко сервирано, освен чинията.

Да слушаш толкова много радио…

Да пиеш толкова много сок…

Да се смееш на глупости, да ти иде да прегръщаш всички.

Обстановката да ти е така позната и така различна и все по-треперлива.

…………………………..

Да лежиш на нагрятата тераса и да слушаш щурчетата. Небето. Да чуваш как никой не диша.

Да си опънеш краката и да усещаш, че нищо не те задържа на този свят, освен желанието да слушаш щурчетата.

Да бъбриш пълни глупости, да поглъщаш с наслада всички диалекти наоколо и да се усмихваш наум, на глас и даже с опашката си.

Да се промъкнеш в чуждо легло и да стоиш на тъмно, за да го изненадаш.

Да спиш по тениска – 4 размера по-голяма от теб и 2 по-малка от усмивката ти.

Всъщност да не спиш ;)

Да бъбриш, да бъбриш, да бъбриш.

………………………..

Да се събудиш рано-рано от Слънце, настояващо да ти се пъхне под завивката.

Да пиеш истинско мляко… изобщо да изядеш толкова много, че да започнеш умствено да се наричаш Слон-Балон.

Да облечеш любиимя си изрязан потник и да нахлупиш добрата жълта шапка.

Да вървиш под жарките слънчеви лъчи.

Да вдишваш с всяка своя пора, да се превърнеш в късче природа.

Да ти иде да се търкаляш от щастие.

Да минаваш бавно-бавно по мостчетата и да се заглеждаш в отражението си и как постепенно изчезваш.

Да ти стане толкова топло, че да надминеш Слънцето и да си свалиш шапката.

Да вървиш безцелно, безгрижно, без-утре-но, със-усмихвка-но.

Да търсиш Онзи плаж, да не го намериш ;)

Да седнеш на мокричко и да гледаш как се плискат вълните и как малки смели рибки поздравяват слънчевите петна.

Да се загубиш из жегите, да не те интересува, да чувстваш, че ей сега ще се нагрееш още малко, ще станеш почти първичен бульон и ще създадеш нещо красиво или пък ще се превърнеш в малко камъче.

Да бъбриш, бъбриш, бъбриш.

Да си обещаеш, че ще вървиш из водата, но да оставиш това удоволствие за най-накрая.

Да захвърлиш дрехи и обувки и да се изпънеш на най-топлите топли камъни, да гледаш най-синьото синьо небе и да бъбриш, бъбриш, бъбриш.

Да пръскаш всички наоколо и да се смееш като двегодишно кученце.

Да видиш русалка.

Да я напръскаш и да гледаш как постепенно капчиците се стопяват по кожата й.

Много да внимаваш да не си намокриш косата и точно в последния момент да си цопнеш опашката, тя пък да ти влезе в тила…

Да изпостреснеш всички неразкрепостени мъже наоколо, знаейки, че за тях си анонимна луда.

Да те нападне водно чудовище, змей направо.

Да търсиш камъче за любимата си колежка.

Да се задъхваш от щастие по препечен баир и пак да не спираш да бъбриш.

(През цялото време да си правиш планове за царевица и да ти се размине ;) )

……………………………..

Да се изтегнеш отново на леглото и блажено да се изморяваш от мисълта за следващата доза приключения.

Да се променят плановете.

Да изядеш още една доза местни специалитети.

После още две.

Да се окаже, че нямаш никакви подходящи дрехи и да импровизираш – измиваш си очите, усмихваш се и заслепяваш иначе заспиващия курорт.

Да излезеш от града, да не знаеш къде си, в ушите ти да звучи музика, а в носа ти – вятър ;)

Да седиш на абсолютно несвойско място, да слушаш напълно странни разговори, абе… да си японче.

Да минеш покрай всички забележителности, ама по тъмно, направо да прелетиш през тях, де.

Да изпиеш две капки джин и да станеш още по-лека и щастлива.

Да те доставят преди полунощ, да те посрещнат хора по пижама и да те чака оправено легло.

Чувството от първия допир на горещата ти кожа и хладните бели чаршафи.

Бързането да изпиеш всичкия портокалов сок, защото днес не бива да свършва, защото в другата стая се крие кутия от любимите ти бонбони, защото ако не правиш нещо, ще се пръснеш от горещите мисли и крем-карамел ;)

Бъбренето, сякаш светът свършва утре.

Бъбренето=заспиването (различни са си).

————————————————————

Изключването на първия часовник.

Изключването на втория часовник.

Изключването на третия часовник.

Някой ти светва лампата, прозорецът духва настоятелно, трябва да бързаш, изгревите не чакат рошли.

Разходка из спящ град, криви улички, света на приказките.

Много, много е хубаво да слушаш за звездите и да се чувстваш почти като тях.

И за Колана на Орион да слушаш!!!

Да се натовариш в автобуса с идеята да снимаш за последен път пропастите, които те делят от собственото ти море, обаче Слънцето упорито да иска да си изгрее по график – чак след час.

Да бъбриш ;)

Да ти е студено, но да стоиш на перона и да гледаш каквото-има-за-гледане пред теб.

Да бъбриш в коридора на влака, да бъбриш в подлеза на гарата, да бъбриш в трамвая, да бъбриш…

Да се правиш, че не чуваш как в края на такива пътувания обиконевно се плаче.

Да ти хууууууууубаво и лееееко.

И да ти се спи.

Леле как ти се спи и те болят очите от всичкото това пулене и смеене.

…………………………………….

Да не се прибереш вкъщи, а последователно да спиш прегърнала раницата си на пейка, автобусна седалка, пейка…ъмм бетонен парапет вероятно…

Да се прибереш 10 часа по-късно и да не можеш да заспиш от дразнещата мисъл, че имаше да пишеш за нещо, ама какво бешееее…

*****************

Така де, и  аз бях на море=щастлива бях. Нали така е модерно – да слушаш вълните било най-хубавото, което може да ти се случи през лятото. Ето ми на и на мене :)

—————————————————

Забравих да доям бонбоните :(