Име: Светлина

Възраст на сетивата: 20-

Любимо сетиво: слух

Любим аромат: много книги на едно място, дъжд в неградски условия, графитена рисунка, цитруси

Любим вкус: сочни зелени ябълки, компот от малини

Любима гледка: планина (всички видове), казан с лютеница

Любим допир: вятър и когато някой ми реше косата

Любим звук: „лека нощ“, мъжки глас, звънлив смях, като изсипващ се водопад,  всички котешки звуци

Любима игра: нещо със сглобяване и изобретяване и много въображение; най-добрата игра трябва да е някоя без точни правила и без играчки

Лесно е да го напиша. Мислидуми имаше друг вид лексикон (много съжалявам, че не можах да го намеря отново). Обаче на  мен ми е любопитно как стои положението със сетивата. Дори и с моите. Беше ми много интересно да си ги систематизирам и после да ги прочета. Оказва се, че това, което ме прави щастлива, е много малко, много просто, много красиво.
Харесва ми да съм зайче. Опитно. Своето.

Не знам дали е пълно изследването, защото не знам дали мислите и емоциите трябва да бъдат включени. Сърцето орган ли е или сетиво? Също така мислите къде се помещават и кое ги предизвиква? За това обаче ми трябват още опитни зайци. Аз не стигам. Може и мишлета.

————————————————————

Бобо станал жезълоносец на университета си. Шамбелан. Моят герой! :-*