Досвидания

Не мога. Без думи, не!

Как да тръгна мълчаливо?

дължа поне “довиждане”.

Дължа усмивка, докосване с лакът,

Дължа да се върна,

знам, че ще чакаш.

Заминавам далече,

“довиждане” с песен.

Усмихна ли се вече?

Хайде, деца, чезвам за малко, вие не забравяйте блога и цъкайте на зеленото нещо горе ляво. Очаквайте включване към вторник-сряда. Дотогава се радвайте за мен – пак направих магия, ама тоя път невидимка – вие пак ще се смеете, ама няма да знаете, че съм там и че е заради мене. Аз обещавам да се върна, но нямам нищо против Шувили да мечака с компот от малини, а другите със сармички (зелеви). И да знаете само с какъв гръм и трясък ще се върна….