Teenager love
Публикувано: 21, февруари 2009 Filed under: лиготии 9 Comments »От известно време съм излязла от тая категория, обаче пък те си сложили на заглавната страница моята любима и единствена Джени Гарнър. Отварям аз, решавам кръстословицата, изрязвам каката и в последния момент забелязвам, че си имат лексикон.
И като ме хвана една носталгия, като ме разтресе, като ми се разклатиха крайниците, като ми се разтракаха зъбите, почваха ме едни топли вълни, пък после студени, пак топли, паднаха ми 17 косъма, разхълцах се, задавих се, настъпах си палеца на левия крак и се ударих в стената.
Ей на, как да не го попълня, а?
- Ако имаш личен герб, какво щеше да е изображението на него? – ами… сигурно Слон-Балон с мегафон :)
- Искаш ли да бъдеш секссимвол? Защо? – Не, мерси. Искам да бъда символ, но на нещо смислено. Сексът е забавен със символи и фетиши и все пак… примерно Нобелова награда за мир много ще ми отива. И няколко Оскара. И колие от Алтънбаш.
- Какво ще си пожелаеш, ако видиш падаща звезда? – Ще си пожелая да си останат горе. Стига са падали, ще ми оплешивее небесния свод от толкова звездопади…
- Коя е най-голямата ти мания? Защо? – О, няма най-големи :) При мен нищо не е малко :)
- Какво те зарежда с положителна енергия? – Предната публикация, бебетата на моя живот, сладолед…
- Какво ти липсва, за да си щастлива? – Не съм нещастна, но бих предпочела още няколок въпроса. Харесва ми да ме разпитват и да съм важна :)
Щях да пиша за това как подценяват тийнейджърите, задавайки им такива въпроси и предлагайки им такъв вестник, обаче смяната ми свърши. Отевам на изпит по ТАУ първа част, ако оцелея, довеера поръдлжавам по темата. Аааааамаха, нали преди няколко месеца и аз бях тийн! Ще има размахване на пръсти, така да знаете!
—————————————————————
Работя по плана за превърщане на новата ми стая в джунгла. Чувствам се прекрасно!
Успех с джнглата. Ела да си прибереш един комплкект моливи, дето ми го беше харизала преди време. ще са ти нужни! :)
Ще дойда, много ясно :)
—————————————————–
сцена втора:
Разярената 16 годишна Светлина спори с мама (предимно ръкомаха) за отва, че тя не перподава на деца, а на ученици. Не казваш, че днес децата са се държали зле с теб, казваш, че учениците са имали лош ден :) След това още по-разярено се затваря в една стая и надува каква-да-е-музика-ама-до-дупка и акто форма на протест се зачита в порената книга. Вече е изчела всичко за индианци и пирключения, затова е започнала Агата Кристи, Артър Конан Дойл, Арчибалд Кронин и така до края на градската библиотека.
сцена трета:
19 годишната Светлина си купува вестник “Трета възраст”, както всяка сряда и както всеки път нетърпеливо започва да го чете в атобуса. По лицето й потичат сълзи заради някоя от историите на средните страници. Скришно прекарва един ръкав през лицето и започва кръстословицата.
сцена четвърта:
Някой някъде там не спи, за да съчинява тест “Любовта или училището”, “Можеш ли да казваш Не?” и ребусчета с “любимата певица на Константин”.
Добре де, колко тъпи очаквате да сме? Защо ни обиждате със съществуването на такива медии? При това книжно издание. не някой глупав форум, а нещо, заради което са сечени дървета. Нали не вярвате, че някоя от нас ще си направи прическите от последната страница или че давам мило и драго за плюшената играчка – подарък за най-фенско фенско писмо?
А вестникът съществува. Защото сте медия, защото всеки ви е чувал и се приема в реда на нещата да започнеш да си го купуваш заедно с пъривя си сутиен и първия си презерватив. Никой ли не се сеща, че Четвъртата власт наистина е власт и че трябва да има и някакви истински отоворности? И не, няма да млъкна.
Хахах, е това е :)
Публикацияка на сто порции и с коментар, пъ-дълъг от нея самата :)
Ах тези юноши!!!
Много, ама много странен е последния въпрос. Та значи направо питат: “Какво ти липсва, за да си щастлива?” По презумция приемат, че на тази възраст, така да се каже, по принцип и щото смятат сигурно, че е задължително, требва да си нещастна. Нещо не схванах. :) Светле, ти си по-близо до тази възраст – би ли ме светнала. ;)
Ами то тийнейджърите са си нещастни. Ама само те си мислят така. :)
Шефке…: 435881905 – ти си знаеш :)
Е, знам, де, аам късно се сетих :)
Ани, не знам как го съчетават, ама тийнейджърите се мислят едновременно за велики и за нещастни. Някои, де. Аз съм само първото :) Може и болест да е, тука вече ти ще кажеш, нали си дофтур. Няма я Диана да я бъзикам за разни рехабилитации, тебе ще те юркам вече. Ей на, имаме си болен на терасата, няма кой да му оправи кашлицата…
И кой е болен на Терасата, освен мен. :) И не съм дофтур, пък. Колко пъти да ти повтарям. :D Ше взема да си помисля, че си блонди. ;)
На Калинка малкият мъж. Недосетливи дофтури, ееееееееей!
Мдааа, и да се оплача: почнаха чак да го болят гърдите от тая кашлица… :(