Драги ми господине

Драги ми госпoдине, представи си, че си обикновен жител на една необикновена столица.

Сега си представи, че освен всичко друго си и пешеходец. Хубаво се наведи и си виж прашните обувки с полуизтъркани подметки. А сега започни да плачеш. Горко и тежко. Защо ли? Защото ти е жал за горкия кмет. Колко ли му е лошо да носи отговорността за всички тия граждани, които като теб сутрин рано правят пъртина по тротоара, облечени със служебния си костюм? Той е отговорен, че в 8:30 в неделя бях единственият снегорин по главен булевард, че всеки ден хващам я мускулна треска, я премръзване, че не мога да обуя пола или пък токчета. Сигурно по цял ден страда от мисълта, че аз се возя в трамвай без парно или пък че ме боли гърба от гледане на тротоари и кози пътечки. Е как да не ти е жал? Нали точно той ще бъде съден там горе за причинените ми физически и психически щети, както и за пропуснатите ползи (особено за оня път, когато спах три часа, защото ми отне двойно време да се прибера вкъщи)?

Аз го разбирам. И съм солидарна с него. Помня как преди някой и друг месец организира акция “Живей активно”. Следвам я без всякакви въпроси. Силно вярвам, че и той я следва. Убедена съм, че и той като мен е стъпал в онова езеро пред университета, че новите му дънки са изсветлели в долния край от солта и снега, убедена съм и че той също мечтае за спирки като онези в Eвропа – открити, но с отопление, а следващата точка в плана му е да пусне топла изворна вода под тротоарите, за да ги държи топли и сухи! Това сме, драги господине – само аз, ти и той – единствените страдащи и жалещи. Само ние тримата се сещаме за непочистените павета пред Пирогов и за това как колите не искат да минат от там. Затова по цял ден сме на светофара, превеждаме възрастните хора под ръка и сме полезни на обществото си, на народа си.

Хайде, мили мой, поплачи си, потъгувай за кмета и дай да се хванем да му помогнем. Аз примерно мога да му дам дупчени билети за автобусна линия 60. Стига се е морил пеша. И стига е ринал снега. Да му вземем ледоразбивача, да разчистим София, пък като си почине хубаво и му спаднат отоците на ръцете, ще си му ги върнем. Даже предлагам да го пратим из Съюза (Европейския, де), за да оправи и техните проблеми.

подпис:

Твоя,

Пенка

---