И понеже защото :)

И понеже защото рядко ми се случва толкова усмихване наведнъж… и понеже защото искам да се случва на повече хора… и понеже защото съм гладна на вълк, а храната ще дойде след половин час… и понеже защото искам Мариана да се сети да ме покани на работа тия дни… и понеже защото слушам много хубави песнички цял ден… и понеже за мен непостижимо няма…

На ви сега :)

Що йе то жинатъ? А що ни йе?

Това ще да йе нещо, което расте и става НИЕ, без да е растение.

Тя не е мъж, не е мила, не е питомна, не е скромна, не е тиха, не е заменима, не е скучна.

Не пасе трева, не идва от Марс, не търпи други жени в същата кухня и не може да се ориентира по прав булевард.

Не дава пукната пара за мъже с пукнати пари, не дава думата, не дава даже последната дума, не се дава без бой :)

Истинската жена. Автентичната. Онази, дето някои наричат “кучка”, онази, дето я рисуват по комиксите с червена коса и кожени ботушки.

Според някои източници този вид е на изчезване, според други нея просто я мързи да си пише в блога :D

Според едно място пък, жената е:

1. An adult female person; a grown-up female person, as distinguished from a man or a child; sometimes, any female person.
2. The female part of the human race; womankind
3. A female attendant or servant.

Плюя на тея източници! :D Жената е по-скоро такава :) А най-вече такава ;)

Естествено жената днес е била с оранжевото си пончо. Разказала е на всичките си колеги как е видяла първото пролетно ято птици. А на щанда за плоодве жената й е казала, че е красива и й е пожелала да бъде все така усмихната.

Жената… тя ще те накара да лепиш трева по стената, да пускаш хвърчила, да избираш букети, да рисуваш слънца, да тичаш по булеварди, да цъкаш на линкове :)

А, забравих да спомена… жената мрази да я описват :) …

---