Шепнеща

Прегърната. Завита през глава. Забравила да диша. Прегърната силно. Гореща. Забравила, че съществува нещо отвъд ръба на леглото. Усещаща миризмата на топлина, на любимия мъж, на сигурност, не можеща да раздели сегашните си мисли от спомена за него. Прегърната. Питаща се имало ли е някога нещо друго.  Шепнещ. Шепнеща. Недишащи.

- Какво чувстваш?

- Всичко друго освен думи.

Целувка. Прегърната. Залюляна. Или пък светът се залюля? Завря нос във врата му. “Ако някога изобщо е уместно да се плаче от щастие, моментът определено  настъпи.”.  Целувка. Прегърната много силно. Прегърнала. Не смееща да мръдне. Не  искаща да заспива.

***

08:03.Аларма. Тя я изключва. 08:06. Втора аларма. Последна. Знаеща. Спира и нея. Прегръщаща. Обичаща. Стоплена. Той сяда в леглото. Наблюдаваща. Така познатия гръб, извивките, бенчиците, следите от пръстите й. Обръща се. Тихо. Очите, очите най-накрая не са червени. Доволна. Обличащ се. Красив. Да, красив.

Сгушена на кълбо. Слушаща. Розова четка за зъби. Обличаща жълтата тениска, припряно оправяща косата си, прегръщаща. Босичка. Прегръщаща. Сам си отключва. Връща се, подава ключа, сбогува се.

По пътя го застигат мислите й, пожеланията й, мечтите й. Целувки, прегръдки, легло, тишина, завинаги шепнене. Не можеща да заспи. Не искаща да се измъкне от топлите завивки. Не искаща да бъде друга. Щастлива.

——————————————–

Днес мога да управлявам времето. И съм най-голямата, най-силната, най-рошавата  на света.  И е Великден.  И той няма Интернет и не чете. Не пишеща. Живееща.

---