И когато се ядосам…
Публикувано: 30, април 2009 Filed under: лиготии 9 Comments »Е, не! То бива да си глупав, бива да си шеф, ама изобщо не бива с мен да се заяждаш!
Да обясним нещата подробно. Аз много обичам да обяснявам. И го правя ужасно професионално.
Това беше ситуацията във фирмата, когато започвах:
В превод… аз съм скромна синя точка, имам си страхотен олив шеф, а някъде там съществува някакво червено кръгче, чието име не знам.
Взеха, че повишиха червеничкия и той стана шеф, ама един такъв… страничен – хем над мен, хем маааалко по-натам :)
После моят олив шеф го повишиха, а на негово място пратиха друг, обаче понеже тъй като защото той седи в същия стол, цветът му се запазва. На това отгоре ни разделиха на отбори (ляв и десен). Аз – наляво към зеленото шефче, десният отбор – надясно към червеното петно.
Стига толкова увод. Малко факти сега.
Зеленото шефче излиза отпуска за седмица и оставя за заместнизци червената напаст и една блондинка. Аленото чудовище успява да смени точно две правила и успява да се размине с намеренията ми да му откъсна врата, щото аз докато съм в офиса и му изпълнявам повелите, той спи. Нищо, че е 10 сутринта.
Върна се Моят Шеф. И какво? Снощи виждам в пощата си, че господин КойЕПоЧервенОтМен е измислил ново правило, което е в разрез с всички наши вярвания и разбирания, пък и ни лишава от всеки шанс да вземем бонус към заплатата. На какво основание? Били сме допускали грешки и това щяло да ги пpeдотврати. Виждате ли… вие сте некадърници и сега ще ви слoжа още правила и те ще ви вкарат в правия път. Вие трябва да ми благодарите, че се грижа за вашия професионален успех.
Само дето не знае колко гневен е гневът на Ахил! Сядам и написвам писмо от три изречения до целия отдел, всички шефове и червената грешка на природата, обяснявайки, че мен той не ми е шеф и че тази нощ левият отбор няма да му цепи басма. Е, сигурно съм го казала малко по-мило, но смисълът се запазва.
Днес съм почивка, утре обаче ще бъда привикана на разговор с началството. Без значение какво ще се случи с мен, мога до последно да твърдя, че съм правата и че правилото му е глупаво, че дори и умно да беше, нямам прaво да го изпълнявам и че всъщност левият отбор е пъти по-добър от десния и че ние нямаме нужда от корекции.
Да виждате корабче в големите ми детски очи? Аз няма повече да си играя на шикалки с тоя индивид! Той на моя стол никога не е седял, той не познава клиентите ни, той не познава процедурите на левия отбор, не ни знае имената, никога не е ставал в 6 за първа смяна. Никога не ни е давал добър професионален съвет.
Утре моята логика и аз като личност ще се изправим срещу него като личност и религиозна принадлежност. Нека по-рошавият победи!
—————————————————————————
Никога не спори с таксиджии на социални теми. Ще те драг-нат на техия левъл и ще те бийт-нат с икспириънс.
Уцелваш ме точно в момент в който съм яхнал метлата и ще си те насмотам. Откога пък почна да се връзваш не глупави решения “отгоре”? При все, че изхода е повече от ясен. Основна черта във фирмата е текучеството, няма незаменими хора. И не ми казвай, че някой от по-горните се интересува много от имената на всички в екипа, па камо ли от клиенти. Принципа е прост: ако шефа е евреин, слушаш, мрънкаш и си налягаш парцалите. Ако не е ще се разминеш с мъмрене. И бонус оттук нататък и двамата знаем, че няма да видиш. Иначе борбата за чест и достойнство е прекрасна. За жалост една от страничните реакции е търсене на нова работа…
тук става въпрос за достонство може и да няма резултат но трябра да се реагира.
Ехоооооооооо аман от примирени душици. :)
Не искам да обидя никой.
Е, Клим, уцели в десятката :) Всичките шефове в момента са евреи :) И бонус и преди не съм виждала :)
Слушах, мрънках и си налягах парцалите. Обаче в случая говорим за такова голямо и глупаво правило, че щеше на всички да ни се наложи да търсим нова работа :-D
Аз пък си мисля, че моят шеф не би ме уважавал, ако си пасях тревата кротко. Или поне би ме уважавал повече, ако се държах като Човек.
Аджеба, да не сте държавни служители? Какво друго да си помисля- зелен шеф, друг шеф КойПоЧервенОтМен, евреин, блондинка, нови правила, ляв отбор, Ахил и т.н
Просто е безсмислено да се влиза в конфликти. Винаги има начин да ги изработиш и по-къде-къде по-лесен начин. Докато бях там всяко глупаво правило се отменяше след доста майли и неколкократно бааавно обясняване защо нещо е безсмислено, неколкократно използване на фразата “а не може ли така…”. И да се оправят нещата и да не се получи, не ставаш “черната офца” за шефа-парашутист. Иначе си вкарваш кофти автогол. Пък може и при мен да е било така де, все пак мен всички ме харесват, май беше нещо заради очите ;)
@kanew … фирмата си я представи като голям семеен бизнес на приятелски семейства от еврейски произход. Шанса за развитие на служителите е нулев, в даден момент приемаш всичко за временно положение и рано или късно напускаш. Иначе поне заплащането е прилично като за студенти.
@поли Ако ставаше въпрос за достойнство… честно казано учуден съм, че Светлина се задържа толкова там. Been there, done that както се казва. Това, с което започва да се сблъсква тя е ежедневие. Дано поне всичко е приключило благополучно.
@Свет: Поздрав с немска наденичка и помахване с ръка. А да, имам нов бг номер,но затова като се прибера в Бг :)
Здравейте, разтревожени данъкоплатци :)
Първи май беше и се свърши :) Никакво мъмрене, никакво привикване, никакви мейли с предуперждение за уволнение. Правилото не е отменено, но благодарение на мен и блондинката е наполовина смекчено. А, да, и няколко души дойдоха да ми стиснат ръката :)
Клим, тоя новият номер… яде ли пастички? И знаеш ли… не ми пречи на достойнството да работя във фирмата. Пречи ми само работата за някои хора ;)
Тая вятърна мелница я победи, но внимавай за следващата. Може да е по-голяма и по-лоша. Може и охрана да има. :) Просто си отваряй очите широко и използвай ума си с пълно КПД при следващата битка. ;)
Е, сега също не е било празно КПД-то, я виж как с хубав подбор на думите в писмото съм се измъкнала по тънкия лед :)
“- Ах, господарю – отговори разплакан Санчо, – не умирайте, ваша милост, а чуйте съвета ми и живейте още много години! Защото най-голямата лудост, която може да направи човек е да се остави да умре ей тъй, за нищо, само от тъга, без някой да го убие, без чужди ръце да му скъсят дните. … Освен това ваша милост знае от рицарските книги, че е нещо обикновено рицар да събори противника си, а победеният днес да бъде утре победител.”