Изморени

Не знам кой мисли, че е лесно да учиш задочно. Дори аз не съм толкова гулпава, че да го вярвам. Понякога си мисля, че е пирятно и смислено. Понякога.

Обаче е страшно трудно да  ставаш рано. Десет-дванадесет часа да ти наливат неща в главата с почивки, колкото да изтичаш до другия кабинет или да се качиш до канцеларията за поредната бумащина. В най-добрия случай успяваш да хапнеш някоя пица на крак. Да се радваш, че са те пуснали час по-рано и че ще можеш евентуално да хванеш последните щандове от пазара. Да нямаш сили да си нарежеш домата. Да ти е толкова сънливо, че чак да потреперваш от студ. Да лежиш и да не можеш да заспиш, защото адреналинът те е обхванал чак до върха на аурата.