Невероятно, но факт!

Българите — това е народът, който имаше всичко, което е пожелавал; те вярваха, че светът е открит за тях; те никога не се съмняваха в победата си; това е народът, на който се учудваше светът.

Магну

Аз – това са всичките ми усмивки, всичките ми сълзи, всички безсънни нощи, всички мечти, нарисувани с боички, 5/8 от новопазарската библиотека, куп рецепти, няколко написани реда, няколко изкрещяни междуметия.

Аз искам. Винаги съм искала неща. Мога да искам силно. Мога да искам със сърце. Мога да пожелавам. Да искам за другите. За всички. Силно.

Аз вярвам. Вярвам в себе си. В мечтите си. Вярвам в приятелите си. Вярвам в малките деца. В приказки. В Бог. Вярвам в утре. Силно вярвам и във вчера. В това, че вчера е било хубаво. И че вчера е имало смисъл.

Вярвам във възможностите. В силата на добрите намерения. В безсмъртието на емоциите. И на Висоцки.

Не спирам да вярвам в себе си. Вярна съм си. Колкото и да не им се вярва на другите.  Вярвам, че има смисъл в усмивките, в сълзите, в нощите, в мечтите, в акварела, в книгите, в кухнята, в емоциите. Вярвам, че ме има със смисъл.

Вярвам в правото си да бъда горда. Да бъда себе си. Да имам мечти. Да имам щастие. Вярвам в правото си да слушам Скорпиънс, докато навън гърми истинска лятна буря. Да – имам право на много бури. И на много песни.