От толкова време не съм писала…

И както веднъж коментирах, това че някой дълго не е писал в блога си, не значи, че му се е случило нещо лошо. Напротив. Живея. Усмихвам се. Щастлива съм. Място не мога да си намеря.

Един бивш колега се завърна в отбора. Преди беше много тъжен. Знам защо. Сега не спира да се усмихва. Не съм го разпитвала, но двамата заедно караме целия офис да свети. Обожавам да се вглеждам в очите му, да виждам искрата радост, да знам, че и той вижда същото. Обожавам да работя и да чувам гласа му зад себе си. Неперкъснато говори по телефона. Част от работата му е.

Една колежка не спира да повтаря, че съм се разхубавила. Няма такова нещо. Даже напълнях. Обаче не спирам да се усмихвам. И Калоян вече работи на моя етаж. Не знам дали до него стига смехът ми. Не знам дали знае колко съм щастлива. Не знам дали на него му доставя удоволствие това, което прави.

Знам, че искам днешният ден да се повтаря и утре, и вдругиден и завинаги. Искам да се събуждам до Калоян. Искам да се излежаваме дълго и да се преструваме на заспали. Искам да ям шоколадови бисквити в леглото. Да го целувам целия. Да го виждам надвесен над мен. С онези зелени очи. И трапчинката. Да посягам към общата ни кърпа. Да се смеем на глупавата му игра и на неловките му опити да реди пасианс. Тайно да поглеждам към четката си за зъби, наредена до неговата и да го прегръщам силно. Много силно. Да го пратя на работа и да се втурна да пазарувам. Бебе Божко да ми избере нови дрешки. Да взема подарък за другото бебе. Да седна на сладкарница с Яна. В автобуса да срещна усмихната приятелска физиономия. Да бъбря до изнемога със съквартирантката. Стаята ми да мирише на прах за пране, докато вечерям салата и содена питка собствено производство. Да стоя будна до късно и да клюкарствам по скайп, да разглеждам снимки от последната си ваканция, да  правя планове за цяла седмица напред. Да давам съвети за подгъване на панталони и да обсъждам 30те вида зайци.

Искам все така да нямам време да седна на компютъра за повече от 15 минути. Напоследък смогвам само да храня трите онлайн тамагочита. Искам Анатоли да не се колебае маса време дали да публикува нещо. Искам Яна и Антон да стоят вечер на терасата. Искам утре да съм с новата тениска.  Не! Всъщност искам да не спира да е днес!

И кисели ябълки искам, ама са чак в кухнята.