Пише ми се

Не. Не си сбъркал нищо. Не те презирам. Не ти се смея.

Глупавата излязох аз. Да се вържа. На мечтите си. Отново.

Да повярвам, че да, има смисъл. Да повярвам, че всяко чакане си струва.

Да се оставя дотолкова на удоволствието да ти доставям удоволствия, че да загубя себе си по пътя.

Прочетете остатъка от публикацията »

Бръмбари. Шест на брой

Поредна краста лази по блогърските пишещи ръце (или носове, като онзи наш клиент, който може да депозира онлайн с помощта на носа си и специални уреди). Като всяка краста, и тая не подмина Скрежанка. И те така… оказа се, че трябва и аз да направя списък с шестте неща, без които животът ми би бил по-малко жълт.

Ами… да не сте питали, щото аз пък обичам да отговарям :)

Прочетете остатъка от публикацията »

My heart will go on

:)

Having extreme difficulties surviving surrounded by adults. The night train… it turned to a horror train. One after another… the hooker, the drunk man, the policemen, the dirty idiot cursing me while looking in my eyes and then sleeping almost on my seat. The pain in the neck, the night cold, the tiredness… The old good tiredness…

Waking up right on time to say hi to all those sunflowers.

Taking a taxi to a street called „Red Rose„. Staring at your x-best friend. Nothing has changed. He`s still there at the door – messy hair, eyes closed, pijamas, feeling no need to say welcome :) Hugging him. Entering the room as if you belong there and as if you`ll stay there forever. He`s already in bed. You rush to him. Throwing the backpack, pushing him to the other side, kissing his forehead goodnight and sleeping. No dreams, no nothing. Rejecting all calls. His mother. Your mother. His ex-girlfriend. Your sister. And the same list again ;)  Прочетете остатъка от публикацията »

Аз

Аз. Каквато всички ме създадохте. Карате ме да се усмихвам всеки ден. И да тичам.

Вие. Хората. Ц, който пее. А, която си измисля метафори. Я, която не иска да я ритам по рамото. К, която кара вентилатора да прави сапунени мехури. З, която има всичките мъниста на света. Х, който има рожден ден днес. Дж, който иска да ме заведе на плаж. Вие.

Ние. Заедно пишем приказки.

Прочетете остатъка от публикацията »

Моля

Искам да ме прегръщат.

Не искам да се оплаквам, просто искам да ми е топло.  Да лежиш до мен и да чувам как дишаш. Да чувам как не дишаш, чудейки се дали да ме целунеш. Изморена съм. Да. Дори аз имам умора. Това ми е диагнозата . Чиста умора. Виждаш го. Не може да не виждаш как ми се менят настроенията. И стига се самообвинява. Достатъчен си ми. Съвършен си дори. Нямаш нищо общо с умората ми. Освен, че знаеш как да я премахваш.

И ти обещах. Няма да позволя да ме видиш плачеща. Достатъчно ми е, че по никое време хващам такси към вас без да те предупредя и се мятам в леглото, неспособна да заспя. Неспособна да спра да мисля. За глупости. За работа. За всички онези неща, които не заслужават да са в нашето легло.

И не искам да ти тежа. Моят начин да обявя война на умората е да тръгна на път. Ще се смажа от пътуване. Ще съм инкогнито, ще стоя заключена в квартирата и ще си пиша домашното. И ще чета книжка, естествено. И ще се напия с Дамян. И ще го прегръщам. И ще съм отново на 15, когато най-големият враг е мама, а най-страшното предизвикателство – контролното по география. Прочетете остатъка от публикацията »

Спят ли жълтурчетата

:D

:D

:D

Незнайно защо ми се отспа. Седя си на компютъра, чета си за изпита, говоря си с моето момче и с най-добрия татко на света. Слушам любимата си музика. Силно. Припявам :oops:

Нещо се присетих да си ровна из архивите. Там, между купищата лекции, подарените ми уроци по хералдика и опитите на сестра ми в Пейнт стоят и любимите ми две снимки. Не снимки на любимо дърво, на любим човек, на красива уличка, на усмихнато дете.

Мои снимки. Където съм щастлива. Които значат много за мен. Веднага ги пратих и на двамата. Не е честно само аз да се хиля :)

Прочетете остатъка от публикацията »