- Боби, какво значи това черевното на екрана? Възможно ли е да са свършили билетите и за двете прожекции на филма?

- Не вярвам. Ще питаме. Сигурно е друго.

***

5 минути по-късно… добре, дай тогава да гледаме оня. Не е „Ледена епоха 3″, но пък изглежда интересно. И имаме един час да се шляем в книжарницата.

***

Час и малко по-късно… не, само не оставяй детето. Щом сте заедно, няма  страшно. Не изглеждаш силен, не си супергерой, не си и много умен. Обаче си му баща. И сте само двамата. Чуваш ли? Да стоиш там, ей! Не виждаш ли, че когато сте заедно, кошмарите не са страшни, болката не боли, светът не свършва? Знаеш го, знам, че го знаеш. Виждаш колко му е добре с теб. И на теб ти е сигурно. Да прегръщаш сина си, да го караш до училище всяка сутрин, тайно да наблюдаваш как заспива. Знаеш го. Няма нищо по-хубаво от това да сте заедно.

Together. Forever.

Нямам логично обяснение. Просто има хора, които те карат да се чувстваш сигурно. Има човек, в чиито прегръдки не те е страх от нищо. Има хора, които са до теб, когато ти се спи, когато ти тече кръв от носа, когато умираш от глад, когато ти е студено, когато ти се мрънка, когато ти се крещи. Има хора, които могат да направят всяка пейка вкъщи. Хора, без които не можеш.

Е, днес го нямаше. Денят ми не беше лош. Освен това не мога да очаквам да се сети за петия ни месец, щом не се е сетил за четвъртия, третия, втория и първия. Не мога да му се сърдя, че за пръв път от много време излиза да се забавлява. Не е виновен, че съм страхлива. Сега, когато имам всичко, знам, че единственото бъдеще е това всичко да намалява. Ами ако изведнъж остана без него? Без важните хора. Знам. Глупаво е черните ми предсказания за утре да развалят жълтото и слънчево днес. Е и? Не мога ли за малко да съм  искрена със себе си? Да видя как никой не се е задържал дълго покрай мен. Да видя, че в целия салон само аз подскачам при звука на счупена чаша.

Страхлива съм. И не е смело да си го призная :) Никой не ми е виновен. И се радвам. Божката вече е официално проходил, в офиса хората мрънкат, че получавам много бонуси, съквартирантката ми е невероятна и си взех две страхотни книги. Може и да е глупаво едновременно да треперя от страх и да се хиля радостно, но не мога да направя нищо. Такава съм.

Ако случайно ви се догледа филмът… да знаете, че всъщност се разказва за една поредица от катастрофи и за едно момченце, което не е глухо, само едто понякога звуците се объркват. Да. И за бъдещето. Нашето.