:D
:D
:D
Незнайно защо ми се отспа. Седя си на компютъра, чета си за изпита, говоря си с моето момче и с най-добрия татко на света. Слушам любимата си музика. Силно. Припявам :oops:
Нещо се присетих да си ровна из архивите. Там, между купищата лекции, подарените ми уроци по хералдика и опитите на сестра ми в Пейнт стоят и любимите ми две снимки. Не снимки на любимо дърво, на любим човек, на красива уличка, на усмихнато дете.
Мои снимки. Където съм щастлива. Които значат много за мен. Веднага ги пратих и на двамата. Не е честно само аз да се хиля :)
Знам :) Смешно е да слагам себе си насам-натам. Особено когато вече съм публикувала тея снимки :)
Обаче ме направиха толкова щастлива. И ето :) Отварям пощата, за да ги пратя на израелското момче и… намирам писмо от Молифчето :) Искала да ми дава подаръци. Спонтанно и градинско :) Не ме интересува, че не мога да отида. Стига ми доброто намерение. Днес искам да съм щастлива и съм!
Ани, мерси за поканата, друг път ще наваксаме. Надявам се да си изкарате добре и после да разглеждам ухилените ви снимки :)
Клаудио каза, че не разбира идеята на втората снимка. Обаче знаел защо първата ми е любима. Тя е вече на 11 месеца и още когато я видях за пръв път, получи името си. Дъ уан. Не обичам да ме снимат. Надали някога ще ме запечатат толкова щастлива. Това си помислих тогава. А другата му я обясних така:
my blog
it is called after this flower
the name of the flower means THE_SMALL_AND_YELLOW_ONE
and the photo is taken in the woods near my native town
Щастлива съм. И кашлям нещо. Утре Яна ще занесе бонбони от бял шоколад на маминка. Обичам да изненадвам и да ме изненадват. И да стоя до късно/рано сама с радиото. Даже се страхувам, че ще изгоня бъдещия си мъж :) Не мога да живея без някоя и друга мързелива нощ сама със себе си. Когато Яна се върне, имам обещана момичешка нощ. Ще си четем книжките и ще ни е мълчаливо. В началото ;)
И така. Вместо да уча информационните технологии в управлението и да блесна със знания на изпита, информационните технологии ме заслепиха с щастливи спомени и красиви планове.
Не. Ще спя. Много е сладко да спиш в моето легло. Няма нищо, ама нищо, по-хубаво от вкъщи.
И от приятелите.
7 comments
Comments feed for this article
9, юли 2009 at 11:46 pm
Ани
:-) Сладка… снимките са много хубави пък. И поне аз ги виждам сега за първи път. Бъдещия мъж няма да изгониш, той ще е готин и разбиращ. ;-)
10, юли 2009 at 2:00 am
Svetlina
:) Или ще е вякой английски лорд със собствена спалня :)
10, юли 2009 at 8:36 pm
kanew
Обичам оптимистичните постове.
Покрай тях и аз ставам оптимист :-)
12, юли 2009 at 4:19 pm
UZUMAKI
Оптимизмът е надценен.
12, юли 2009 at 9:52 pm
zory
Винаги, когато ми е облачно, отварям твоя блог и ми става толкова жълто, топло, слънчево :)
13, юли 2009 at 12:46 am
Svetlina
:)
Оптимизмът най-често се надценява от пресметливи хора ;) В смисъл… на мен никога не би ми хрумнало да меря и оценявам качества.
А и в случая не съм оптимист, а щастлив реалист :)
Зори, не се прави, знам аз колко често е облачно и колко често се нуждаеш от изкуствени слънца във Варна. Шматка :)
13, юли 2009 at 8:54 pm
zory
Светличе, права си :) Ще ми е много по-слънчево, ако си побъбря с теб извън Нет-а :) След месец-два ще се метна до СФ. Гледай ти да ме изпревариш и да долетиш до морето по-рано :)