Бюлетин
Публикувано: 23, септември 2009 Filed under: лиготии 6 Comments »Хората ме търсят. Да им предскажа бъдещето. Да ми изядат сандвича. Да им попощя бълхите.
А понякога питат. Ето, тия дни отварям блога и виждам, че Николина Чакардъкова или има тумор или лекува тумор. Десетки хора са се стичали насам в очакване да намерят подробности, а гадната аз не съм се подготвила! Сериозно :) Гугъл ми е пратил прекалено много посетители. И всички те питат не какви дънки съм си купила и какъв комплимент ми е направил дюнерджията, а не спират да човъркат… Николина това, Николина онова, тумор, рак…
Да се разберем. Дънките са тъмни. Дюнерджията днес за пръв път не ми направи комплимент. Но пък за пръв път ми направи вкусен дюнер. За Николина Чакардъкова, можете да се информирате ето ТУК. Има снимка даже.
Иначе мога да говоря и сериозно. Примерно за това как не мога да си спомня кога започнах да пиша кратки и отсечени изречения. Понякога по детски започващи с И. Така общувам и с шефа. Ако не може да му отговоря със знаци, пробвам с една дума. Ако не стане, може две.
А преди го можех. В шести клак дойде нова госпожа по музика и ни накара да пишем либрето :) При следващата ни среща разказа на класа как всички сме се справили чудесно, но има едно либрето, което е пълно с епитети, с подробности, с красота. Либрето, което всеки би искал да озвучи. През цялото време, докато четеше съчинението ми за русалки, аз стоях със стиснати юмруци и броях прилагателните. Нула. Толкова изкарах.
Тя беше втората най-добра приятелка на мама. По същото време класната ми досаждаше на учителката по рисуване да ми пише петици, защото обръщам прекалено внимание на подробностите и никога нищо не свършвам навреме.
Някога, много отдавна, ин ъ галъкси фар ъуей, свирех на пиано. Любимият ми термин беше “стакато”. Беше ми трудно да го изпълнявам, но ужасно много харесвам думата :). Ето че сега съм го постигнала. Но в писането. И не знам как.
Също така не знам дали да се радвам, или да седна на грамаден крайречен камък, подпряла морна глава на отрудена ръка, мечтаейки да се превърна в плачеща върба, по която децата да се катерят с малките си сладки уелингтън буутс :)
И аз харесвах стакатото! :)
Само тая част ли се осмели да си признаеш?
Lady Frost (21:36:43 23/09/2009)
и аз обичам стакатото
Lady Frost (21:36:46 23/09/2009)
не само в музиката
inka (21:37:02 23/09/2009)
:))))))
inka (21:37:09 23/09/2009)
ти и мустакато обичаш, знам те
Lady Frost (21:37:37 23/09/2009)
ммм, но само ако космите не ми влизат в устата, като ме целува
inka (21:38:47 23/09/2009)
хахаха
що ли си мисля, че някой ден божката ще си пусне и брада и мустаци
като ноа уайли в пирати от силиконовата долина
Lady Frost (21:39:36 23/09/2009)
няма да се изненадам
Lady Frost (21:39:58 23/09/2009)
баща му е готин с брада и мустаци, майка му също, та и на него ще му отиват
inka (21:40:12 23/09/2009)
хахахахахха
inka (21:40:31 23/09/2009)
държиш ли на авторските права за тоя чат
Lady Frost (21:40:42 23/09/2009)
не
:P
детска му работа
тоя па ти още ли си жив
еми
Е, моето стакато още е мъничко. Като порасне и стане голямо стакато, ще пише и без препинателни знаци :)
оу, порасналия!