Жвежда :)

Нова. Супернова. Всички батерии презаредени.

Чувствам се… млада :). Не, не са виновни мама и тати. Макар че помага ;). С мама избрахме нова пижама, тати ме гони с една вилица да съм опитала морено, тати ми направи масаж, мама ме зави, когато заспах в пет следобед, мама си раздели десерта с мен, тати ми разказваше какво става във филма, докато му правех масаж :)

И ходих при леля Руми. Мястото, където научаваш всичко и бавно, но славно губиш части от косата си. Играх си с една котка на име Рита. И сега изглеждам ей така:

Нова съм. Или по-скоро съм си старата аз :) Седмицата за пореден път прелива от планове. Наргиле парти, учене до късно с колега, театър, езеро с лилии, пазаруване, рожден ден, скрапбукинг, рисунки с тебешир… И Евентуално Мери Бойз Бенд :)

Мдам! Сънувах картичка и смятам да я направя за рождения ден на Яна. Слон, прави, струвай, гледай да се изненадаш в петък!

Много се радвам, че мога пак да сънувам хубави работи. И че имам нова пухкава пижама. С мечки.

Днес започнах да превеждам стихотворение (най-блестящият ми предишен превод живее ето ТУК). Някъде към средата се оказа, че ще е най-добре да взема да го пренапиша цялото. Какво да се прави… Мераци много имам, ама все стигат до под кривата круша. Ей тука ще го пейстна, пък дано се засрамя и спра с псевдопоезиите си :)

• оригинал;
• нещо (за правилно разбиране препоръчвам да се чете на глас, като припомням златните правила, че краят на реда и препинателният знак означават понижаване на интонацията, често и място за поемане на дъх (това, защото не вярвам някой да го хареса, ако го прочете за 30 секунди, все едно е реклама на паста за зъби (това пък е, защото обичам скоби))):

God is counting the tears

Sometimes it is not bad
enough for me to go,
while not alrignt
enough for me to follow.
I`m stuck and I stay
In a maze with no true way,
searching reasons, fishing die-not-s,
way smaller the world goes.
The two impossible borders
have turned my everything
to a desert of stone.
Don`t! You`d better not talk,
I can bear it, I can live
with your being here,
but not with your lips,
lips with less soul
than the cold soil
on my doorstep.
Don`t! You`d better not look
I can bear it, I can live
with your breath,
but not with your glance
of a warewolf
eager to get his dance.
Don`t! You`d better let my hands go
as they`re holding the hope
that yesterday would come again
and that you`d never been born.
And! You`d better not smaller the border,
absurd in your crazyness.
Save my eyes of sorrow cries
before the last drops of love
fall out.

---