Беше хубаво да си част от нещо толкова голямо и важно. Детето изобщо не знаеше, че му кроим изненада. Напротив даже :) На моменти завиждах на Мили, че по цял ден е с него :) Само като го видех в айсикю, ми идваше да му издам всичко :) Обожавам тръпката да знаеш нещо важно, нещо хубаво, нещо голямо. И удоволствието от това да си имаш мисия.

Също така беше много хубаво отново да правя нещо с ръцете си. Имахме много хубави ТАЙНИ рожденни покани, както и disclaimer. И страшно красиви сандвичи. Измайсторихме пеперуди, цветя, друг вид пеперуди, друг вид пеперуди, хризантеми, гъби и дръвчета с хралупки. И може и никой да не забеляза, ама сладките бяха подредени симетрично, а цветовете на шишетата спирт се преливаха :) Недооценени останаха и опитите ми да надувам балоните-патета, но пък нищо – другия път ще вземем балони-крокодили с часовников механизъм.

С. стана на 21 по анцуг и изненадан поглед. Бяхме му доставили приятели отвсякъде. И най-програмистката програмистка тениска. Въпреки, че няма програмист, който би носил на гърдите си надпис на джава, на гърба си – на си :) Имахме си всичко – блондинка, чалгар, сисадмин, етърва (май), баджанак, куче, бивши шефове, чипс и гирлянди.

Все още имам съмнения кое ми хареса повече – да му гледам опулената физиономия, да ям от тортата-заек или да пазарувам с жена му (не на заека). Нищо де. Някой ден ще се оправя. За разлика от С., който е стар завинаги.