Демоде съм си пък!

Било преди много години, когато мама още била ученичка, а домакинята в къщата още била нейната майка. Имали гости и маминка била превзела кухнята. Разсипвала порции, заръчвала кое на кого и в какъв ред да се поднесе, а мама и леля разнасяли отрупаните чинии. Обаче голямата щерка не можела да достигне до единия гост. Подала чинията на дядо си и го помолила да я предаде нататък. За беда той не чул и я поставил пред себе си. Мама докладвала на маминка. Маминка онемяла. За дни.

Ето така съм възпитавана и аз. Може невинаги да се държа по мамините правила, но ги знам до последното. За мен ще е удоволствие да си нахраня гостите, да си наготвя на мъжа, да си прегърна детето. Ако отида някъде, забелязвам дали салфетките са отляво, дали книгите са подредени под права линия и кой как е облечен. И съм домошарче. Не съм кротка, но съм всеотдайна. Често съм мила, услужлива, нежна, прощаваща, стигам до наивност на моменти. Задоволявам се с малко, понякога и с чуждото щастие.

Не се гримирам за сутрешна смяна. Някой ден като нищо да изляза за работа по пижама. Засега само по пантофи съм успявала. В училище бях примерна и не смесвах удоволствието с работата. В момента съучениците ми не знаят какво да ме правят, защото излиза, че не са познавали важни части характера ми. Онази, която готвеше зелева супа с джанки на сестра си или пък другата, дето подарява леген на именничката, изпива домашната й водка, тръгва си сама в тъмното и след 5 часа се събужда в леглото си, неспособна да запълни липсващите моменти. Или някоя друга :)

И правилно отбелязват някои мои познати. Не съм за това поколение. Няма тука кой де оцени точно тези качества. Наборите не виждат нищо полено, нищо ценно, нищо годно за уважение в мен. А бащите им седят и се чудят защо още съм мома. Няма лъжа. Аз съм демоде. И ако се бях родила 20 години по-рано щях да разбивам сърца и да си избирам измежду принцовете, носещи кобилешко мляко пред вратата ми всяка сутрин.

Класната на сестра ми била казала на мама, че е впечатлена. Малката била възпитана “различно – като нас едно време”. Мама и до сега плаче при историята с обърканата порция. И обяснява как и да е искала, не би могла да ни възпита по друг начин. Защото е искала да сме щастливи като нея. И защото не е отрекла онова, което са й дали нейните родители.

Ако се променя, ще я унищожа. Ще унищожа мама. И нейната майка. Не знам кога, но явно родителтие на поне 98% от познатите ми са решили, че имат право и причина да убият своите. И да отгледат такива деца. И да говорят такива глупости.

Аз ли съм сбъркана, че виждам смисъл в думите на da crabby old fart?

---