Тети, бу, бу, бу ти казвам, тети такава!

Искам да ти е ясно, че те обичам! Добре де, знам, че ти е ясно, ама исках пак да го кажа. Харесва ми да си мисля за теб. И за нас. Обожавам да сме заедно. Или да планирам как ще те търкалям по някоя поляна.
И ако преди 2 години ти беше коремчето на Яна, преди 19 месеца – пикльото на Яна, сега си отделна личност. Една много красива личност. Нищо че понякога ме биеш, понякога пееш, пълниш леглото с баница, сутрин ставаш рано и си рус.
Освен това не си и помисляй, че тази събота ще е последният път, когато искам да те имам само за себе си.
И не се оплаквай. Много добре си ти беше като те возих в автобус, като хвана първите си 9 патета и патица и като си сипваше пясък в обувките. Е, подозирам, че най ти хареса да ми откраднеш телефона, докато те снимам и след това да хукнеш в глупавото тунелче, докато оная шумната леля се опитваше да те хване и да ти издърпа ушите. ПЕТНАДЕСЕТ МИНУТИ!

И беше много хубаво да заспиш като пънче в леглото ми. И да се събудиш и да искаш да легна до теб. И да ме риташ в корема и да викаш “тети, ам ам”. И да знаеш, че повече няма да ти давам да си играеш с нескуик, щото още газя топчета по пода!

ПП: По-хубави снимки с телефон и рус преследвач не мога да правя. И ако някой нещо не е видял, снимките си имат описания :)

ПП2: Яна разреши да те публикувам. Някой ден като станеш инатлив тийейджър (и ако още не си ме убил), можеш да ме помолиш да ги махна, вместо направо да тичаш да ме съдиш в Хага.

---