Ще бъде 2 часът и 13 минути

Побъркана работа. Цяла вечер ми мирише на нещо печено. С мляко и ванилия.

На мен, дето носът ми е чупен 4 пъти.

Гледах страшен филм. Гледането на страшни филми сама вечер е нещо, което трябва да се забрани със закон.

Към края вече не се издържаше и започнах да редя пасианси, за да не гледам призрака. И нещо се размислих. И пропуснах края.

И понеже беше по телевизията, не може да се превърти назад и да се повтори. Много неща не могат да се върнат назад. Нищо не би трябвало да може да се връща. Голяма част от нещата трябва да се забравят, а не да се припомнят. А някои изобщо не бива да бъдат научавани.

Прочетете остатъка от публикацията »

14 причини да се откажеш от майка си

1. Не харесва нито една твоя дреха, защото е твърде къса/тясна/нескромна/малка/различна от нейните. Публично се възмущава от броя на новите ти дрехи. Не ти ли стават още старите?
2. Звъни ти всеки ден: ако си в магазина, ти се кара защо все си купуваш храна и ти дава съвети да си купиш по-малко; ако си някъде навън, ти се кара, че само забавления търсиш; ако те хване, докато ядеш, ти се кара, че все си угаждаш и че прекаляваш с храната, после ти се кара какво ядеш, кога и с кого го ядеш; ако си изморена и я помолиш да звънне друг път, ти се кара какъв е тоя твой режим и защо си лягаш все късно.
3. Не яде, докато се храниш, но ти гледа в чинията и после разказва на баща ти кога какво и как си изяла и ти прави забележка, че ще ти излязат дръжки и стрии. Прочетете остатъка от публикацията »

Ентусиазмът е болест

Може и да има нещо хубаво в това, че всичко, което правя е с много ентусиазъм или по крайна наложителност. Сигурно съм смешна, красива, заразителна, плашеща, когато се развихря… да пренареждам някоя папка примерно.

А може и да няма нищо хубаво. Защото не пипвам нищо до последния момент. Чакам да ми дойде меракът. Веднъж дойде ли, добре, ама пък ако вземе да пропусне…

Прочетете остатъка от публикацията »

Който го е страх, планира

Много интересна работа. Нещата се случват най-добре, когато не ги планирам и съм най-щастлива, когато получа каквото и да е, без да съм го очаквала. Винаги ми е било под носа, но не съм го забелязвала. Знаех, че виждаш само това, което искаш да видиш и че така можеш да ограничиш входящите данни. Знаех, че когато очакваш всичко, обикновено нищо не ти се случва, поне не в същия ден.

Ей толкова близо съм била и до факта, че когато не очакваш нищо, ти се случва всичко, ама… кой да се сети :) Прочетете остатъка от публикацията »

8 simple… sentences

Не се тревожете, добре съм си. Редовно ям леща, кюфтета, таратор, пържени филийки, зелева супа с джанки. Тази вечер пълня сака, опаковам подаръците, сътворявам картичките, довършвам полата, обръсвам краката и на обяд тръгвам на път. Утре съм на абитуриентска, другиден мама ще ми наготви дробчета, после хващам автобуса за рождения ден на Божката (чух, че Яна ще прави ДВЕ торти, само да е посмяла да не ми даде и от двете!), после се прибирам при съквартирантката, изяждаме сладкото от орехчета, спя 20 минути и се явявам на работа в пълна бойна готовност. Тъй де, може ли национален празник без аз да трябва да работя :) Добре че 24 май не е от дните, когато се празнува ядейки, че иначе щях да се разядосам.

Добре съм, не ме мислете. Мислите ме, нали :)

Нещо сте се объркали

Явно вече съм Софиянка. С главно И и Г и Егатисмешницитедетосте.

Излизам си аз от къщи, качвам се на такси и тя като ме почва. Как майка й била клела нея и сестра й да се оженят за циганин, ама да е от София. И те и двете веднага – оп, софиянци. С годините продали апартаментите от Хиподрума и Забравихкъде и си взели къщи в Елин Пелин и Забравихкъде. И колко било хубаво и спокойно и как идвали тука да си работят. Такси. И как всички тия от провинцията трябвало да живеят извън града в гета и да работят поне 10 години най-мръсна работа, преди някой изобщо да помисли да им дава жителство. Развалили сме си били столицата.

Прочетете остатъка от публикацията »