14 причини да се откажеш от майка си
Публикувано: 29, май 2010 Filed under: лиготии 11 Comments »- Не харесва нито една твоя дреха, защото е твърде къса/тясна/нескромна/малка/различна от нейните. Публично се възмущава от броя на новите ти дрехи. Не ти ли стават още старите?
- Звъни ти всеки ден: ако си в магазина, ти се кара защо все си купуваш храна и ти дава съвети да си купиш по-малко; ако си някъде навън, ти се кара, че само забавления търсиш; ако те хване, докато ядеш, ти се кара, че все си угаждаш и че прекаляваш с храната, после ти се кара какво ядеш, кога и с кого го ядеш; ако си изморена и я помолиш да звънне друг път, ти се кара какъв е тоя твой режим и защо си лягаш все късно.
- Не яде, докато се храниш, но ти гледа в чинията и после разказва на баща ти кога какво и как си изяла и ти прави забележка, че ще ти излязат дръжки и стрии.
- Обсъжда с майка си тревожната идея, че ти искаш деца. Защото от една бременност ще станеш съвсем дебела. Или плондер.
- Предупреждава сестра ти да внимава с килограмите, че ще стане като кака си.
- Звъни на сестра си в Англия, за да я пита как успява да кара дъщерите си “да си поддържат формите”. Онази сестра, която те гони с полиция от вкъщи. Онази сестра, която виждаш като олицетворение на проваления родител. И чиито дъщери са дебели и не я обичат.
- Обяснява на всички колко лошо си се била облякла на 22ри, при положение че само два месеца си се готвила за тоя ден, а баща ти ти е казал колко е щастлив от това, че си се забавлявала. Все едно имаш само един родител.
- Организира фамилно опело – всички те жалят като стара мома, защото дори и да си намериш мъж, той няма да е добър и ще трябва да го търпиш, щото друг няма да те вземе, защото си дебела.
- Жалва се на цялата рода как дъщеря й ще има проблеми със сърцето и краката, защото е дебела.
- Разпитва всички в Нови пазар дали сестра ти пие противозачатъчни (и затова е качила килограми) или е бременна. Защото нейната дума просто не е достатъчна.
- Смее се на идеята ти да идеш на басейн.
- Не харесва нито една от приятелките ти.
- Умолява те да се върнеш при което и да е от бившите ти гаджета.
- На 24ти май те зарича да не си проваляш бъдещето, тоест да се запишеш в университет, защото ще си простачка, ако търсиш семейство.
Много е глупаво. Днес се почувствах като сирак. Къде я майчината обич и грижа, къде го щастието от това, че детето ти е добре? Не знам някога да съм била по-уверена в себе си, по-доволна от себе си, по-щастлива. Не знаех, че може толкова лесно да размажат усмивката ти.
Предадена. Така се почувствах. Заявих й, че не искам да я виждам, когато се прибера и че ще й платя билет да иде при майка си. Нанесох най-тежката обида за безработна учителка.
Може и да имаш право да съсипваш живота на учениците си, но не и моя.
И да й проговоря пак, отношенията ни няма да са дете-майка, а човек-човек с криза на възрастта. Знам, че за съжаление е тя, а не аз, ама защо само на мен ми е кофти? И не се шегувам. Няма да стъпя вкъщи, докато тя е там. Call me seventeen, I don`t care. I`m fat and you can`t beat that!
Мда… основната причина, която неколкоктратно повтаряш е това как тя вижда в тебе не тебе, ами някакви сланинки. Не ми хареса това, че не харесва нито една от приятелките ти, за бременеенето и семейството също на няколко пъти се повтяря :) Аз нали да обобщя казаното – килограми, приятели, гаджета и семейство – основно 4 причини, от които произлизат останалите десет. Ако се разтърсиш още по-сериозно със сигурност ще намериш още. Дано след време напишеш и пост за 14-те причини поради които няма да се откажеш от майка си, защото монетата нали има две страни. Но.. чувствата ти изобщо не са ми чужди.
Цъ. Скоро няма да се отмятам от думите си. Даже считам за правилно да иде да живее при майка си, за да ме обсъждат наживо, а не по телефона. Тя няма работа в моята къща!
Оооо, с най-голямо удоволствие ти пожелавам, да си намериш “лош” мъж като моя, щото ние дебелите само “лоши” мъже можем да си намерим! :) И да се налага да го “търпиш”, защото те обича и богтвори, не му пука как изглеждаш и иска волейболен отбор от деца, които ТИ ще му родиш.
Адашката, никой не казва да се отмяташ, съгласна съм, че тя няма място у вас, нито пък има място при майка си :) А и пак повтарям, че не са ми чужди чувствата ти, защото най-гадно е, когато собствените ти родители не само, че не те познават, ами и ти налагат псевдопознанието, което имат за теб … Дано скоро болката ти се притъпи, няма да изчезне, поне не мисля :) Но се чудя дали и аз да не надебелея, че да си намеря мъж като Антон :D
Кеклата е винаги малко перната в устата, което винаги ме забавлява. И предлагам да удариш майка си в носа с пръчка. Липсата на нос е най-голямото наказание което мога да си представя.
Или я накарай да прекара един следобед с мен. И двете могат да бъдат крайно неприятни.
Мдам. Ако майката на Антон се беше сетила да произведе още няколко такива, сега можеше да е богата :)
Яворе, не мисля, че можеш да накажеш по някакъв начин човек, който сам си търси за какво да страда. Съжалявам, прецакани сме.
:(
Аааа, как да няма, накарай го да бъде щастлив! :)
Не се поддавай на удоволствието да оставиш гнева да изплува. Овладей се и не причинявай това и на двете ви. Ако майка ти го прави, ти бъди по-добра от нея. Бъди по-силна и не оставяй между вас да има пропаст.
Не казвам, че трябва да приемаш всичко, в което те обвиняват, но не си причинявай такава рана. Тя с времето ще става по-дълбока, а не е редно.
Младите са тези, които трябва да показват на възрастните, какво е правилно. Защото младите го носят по рождение и не са обременени от страх. Прояви разбиране към майка си и не й се сърди. разривът между поколенията се дължи именно на различните възприятия – не е житейският опит водещата сила, а страхът.
Затова бъди искрена със себе си, приеми това, което е истина в думите на майка ти, а останалото остави да отмине, без да му обръщаш внимание. Всеки има право да сгреши. И грещката се поправя, ако другият прости.
Нещо, което си бях копирала от един друг блог, който не съществува вече, но сентенцията много ми харесва:
Лесно е да се почувстваш обиден. Лесно е да проявиш гняв. Е и? Да, може временно да олекне или поне така да ти се струва. Но е временно и не е истинско. Ще го преодолееш, но ще останат рани и след време ще се ядосваш на собствената си глупост. Опитай се да си представиш този момент в бъдещето и го промени сега, защото само сега можеш.
А на мен ми прости нравоучителния тон – изпуснах се, слабост човешка ;-)
Това беше вярно преди една година. И продължава да е вярно за майки и дъщери.
Аз обаче вече майка нямам. Просто не виждам в тази жена някой, на когото да се доверя, някой, от когото да търся съвети, прегръдки или готварски рецепти. Няма връщане.
В новите условия считам, че решението ми да не стъпвам в един град с нея е напълно зряло и смислено. Светът е достатъчно голям, че да не трябва да си пречим една на друга. Дано и тя се усети.
Понякога просто трябва да скъсаш най-сетне пъпната връв и да оставиш нещата зад гърба си. Пропастите не са нищо страшно макар и да са нещо необратимо. Над тях могат да се строят мостове, ако си струва…
Но сдържаните сълзи и гняв със сигурност не са нещо хубаво, те със сигурност ти причиняват лоши неща, със сигурност те тровят и унищожават и малкото хубави неща в подобни отношения…
Можеш винаги да простиш, можеш дори да забравиш, но нещата никога няма да са същите. А и не трябва да са.
Децата не трябва да са приятели с родителите си. Просто не е редно. Родителите имат други функции, но това не са функции, които са незаменими или да са ти нужни вечно, през целия живот. Такава пропаст би трябвало да отвори нови хоризонти, а не да висиш вечно на ръба й и да се самосъжаляваш, че си позволил да се случи…
Казвам го като човек, който повече от 14 години не е общувал с майка си повече от това да се обади по телефона, да поздрави и да попита “Брат ми там ли е?”.
Обожавам тази пропаст в живота си! Може би едно от най-хубавите лоши неща, които са ми се случили. Понякога се изкушавам да положа основите на мост, но знам, че няма да се получи… пъпната връв отдавна са я срязали….