Copied from the coping one

A furry mammal that wears glasses gave me a nice idea (FMTWG for short). Why not google (it`s a real verb!) my name like this: Sunshine needs, and see what I really need.

For the record, it`s Sunshine and not Svetlina, cause aparently Svetlina written in latin is a brand and nothing more. And it`s not in Bulgarian because I`m copying from the coping one, right?

Прочетете остатъка от публикацията »

Камамбер? Да, ама не

Най-официално заявявам, че камамберът е поредното прехвалено благо от Чужденеция.

Камембер има бяло-сиво-жълта кора, а под нея е сравнително меко. Вкусът е със средно силен интензитет, който се засилва с по-продължителното му узряване. Сиренето се консумира по най-различни начини – намазано на филия хляб, с вина или с ястия.

Меката бяла кора на Камамбер е покрита с лека плесен, през която прозират червеникаво–кафяви или жълтеникави петна. Под нея се крие богата маслена консистенция с бледо-жълт цвят. Има пълно тяло, мек плодов аромат, с нюанс на гъби. Вкусът е комплексен, напомнящ каймак, деликатно солен.

С други думи… камамберът е полу-мека мръсно-бяла гума с вкус на недозрял кашкавал.

Прочетете остатъка от публикацията »

На някои езици купетата са клетки

Все съм си мислела, че в нощен влак най-правилно е да си намериш купе с две баби и да си спиш спокойно. Никой няма да ти прерови чантата, никой няма да ти крещи, никой няма да вони на алкохол+чесън+кал. Оказа се, че има и по-добър вариант. Сядаш в купе със семейство турци, но от по-мургавите и готово. Хората са културни, приятни спътници, пък и ми стана драго, като гледах как бащата пазеше съня на дъщеря си. А всички останали заобикаляха купето, все едно дяволи се возеха в него. Допълнителна защита бяха и три купета ученички, тръгнали за морето. Като посвикнеш с шума, дори си им благодарен, че гонят комарите и пияниците.

Прочетете остатъка от публикацията »

За книгите и вярата

Днес бях обвнинена в повърхностност и лековатост. Също така в наивизъм и слепота. Хубаво, не от един и същи човек, което никак не ги оневинява. Доводите са, че според мен светът е хубав през повечето време и че тази нощ ще чета фентъзи във влака.

Прочетете остатъка от публикацията »

Фактите са си факти. Ако ще и да са голи. Или студени.

След работа минах през един кулинарен магазин, за да видя какво ядат хората. През следващите 12 спирки си мислех от колко време не съм яла месо и как непременно трябва да мина през магазина. Минах, де. Купих си. И ядох таратор :)

Само дето снощи ми дойде меракът. Най-сетне, бях се уплашила, че съм  забравила да готвя. Нарязах свинското и започнах да сипвам подправки. Първо сол с мащерка. После цветен пипер от мелничката. После къри. После естрагон и лук на прах. После джинджифил, ама повечко. После червен пипер. После сол. Хубаво натърках всичко и го забравих за една пералня време. После го запържих на бавен огън. Повтарям. Бавен огън. Повтарям. Капсулирах го :)

Прочетете остатъка от публикацията »

Sun-o-meter

Ако се явиш на работа с обърнат панталон и препарат против хлебарки, единият ти телефон е вкъщи, а другият няма батерия и пари, значи си много сънен.