Лято, лято :)
Публикувано: 18, юли 2010 Filed under: лиготии Leave a comment »
Хич не е лесно да си Светлина. Спиш си кротко и продължително, изчиташ 3 глави за Бил – галактическия герой, ставаш, изяждаш една порция страшно люти нудъли (по пижама), решаваш 50 задачи по математика и баш в най-голямата жега излизаш навън. Не че нещо, ама ти е останал един домат, а това е отвъд допустимото.
И понеже вече знаеш, че на пазара на Дружба2 продават само пластмаса и кебапчета, трамбоваш смело през булеварда, през паркинга, през поляната и право в Дружба1. Някъде по средата на паркинга осъзнаваш, че носенето на чорапи и кецове може да се окаже съдбовна грешка, ама карай. Поздравяваш магазинерката, гледаш жално-жадно гроздето и нектарините и разкъсвана от цените и представата как навръщане ще влачиш килограми стока, си вземаш само домати и нектарини. И минерална вода. В случай че не успееш да си стигнеш до вкъщи. На паркинга две циганета седят на слънце и те питат дали имаш стотинки. Ти най-откровено нямаш, пари ти под подметките и аха да продължиш и дочуваш… “А ще ни подариш ли нещо?”. Връщаш се, раздаваш нектарини и се усмихваш. Почти тичаш до вкъщи. През целия път (някъде към 4 минути) си мислиш как не би ти коствало твърде много усилия да ги подбереш тия дечурлиги и право вкъщи. Да ги нахраниш, да им сипеш студен чай, сигурно и в банята да ги натикаш.
Или че всъщност спокойно можеш да си вземеш едно за постоянно. Или две, че да си правят компания. Може понякога да вечерят с пица, поне слънчев удар няма да получават (твърде често). Има и къде да спят, няма вече да скучаеш сутрин преди работа, ще простираш малки чорапки съвсем редовно, ония ще се хилят и ще ти се радват, като ги учиш да мият плодовете от магазина, а тия от дърветата – да ги ядат направо.
И аха да се замислиш в кое училище ще ги пратиш, отваряш вратата, хвърляш торбите, отваряш минералната вода, изпиваш я, изяждаш една нектарина, събличаш си дрехите, поглеждаш термометъра, прочиташ надписа 31, прочиташ го пак и всичко ти става ясно.
Изчакваш потта да спре да ти се стича в очите и пак сядаш да решаваш задачи по математика.







Какво да ви правя :)