В търсене на Морал

Преди точно един месец някой с моето име, но живеещ в апартамент 60, трябваше да получи един пакет от пощата. Книжчица. Скромните 420 страници. И този някой трябваше да я прочете за 30 дни и да си каже мнението.

Съжалявам. ЛЮБОВТА ONLINE – Емоциите в Интернет е нещо, което не може на никого да хареса. Първо – това не е книга, а някакъв научен труд, публикуван без очевиден повод. Второ – това… произведение просто няма аудитория.

Написано от професор по философия, специалист в областта на човешките взаимоотнашения. Ако бях негов колега, нямаше да намеря нищо полезно в книгата. Ако бях човек с онлайн връзка или онлайн взаимоотношения, книгата нищо ново нямаше да ми каже. Ако пък си нямах идея за онлайн познанствата, нямаше да мога да разбера нито ред.

Прочетете остатъка от публикацията »

Някои неща просто не бива да се съкращават

Мислех да стисна зъбки и да си премълча. Страшно ме дразни, но мислех да си премълча. Докато братовчедка ми не ме запозна с един двайсетгодишен младеж, който вместо moment пише просто mo.

Ти хубаво бързаш, очевидно секундата на две цепиш и пак… как може да ти хрумне, че е правилно да вземеш смисъла? Бързаш да натъпчеш живота си с възможно повече moments. Обаче много интересна цена си си избрал. Задраскай смисъла (ment-> [ment]-> meant-> meaning), прави нещата, защото трябва да бъдат направени, не ги запомняй, тичай към следващите… тичай по-бързо, де, часовникът трака!

Прочетете остатъка от публикацията »

The ultimate meal – жълта пица

Следвайки светлия пример на кюфтетата от леща, които направих без никаква идея какво трябва да се получи, днес запретнах ръкави и изпекох картофена пица. Чух, че във Варна правели такава и понеже скоро няма да имам шанс да пробвам… (кюфтета от леща опитах обаче, просто не могат да се мерят с моите, съжалявам, хората от Дон Домат трябва да пробват моята рецепта).

Прочетете остатъка от публикацията »

Липсват ми. Толкова І—-І

Знам, че ще се върнат много хубави от морето. И отпочинали. И С. може най-накрая да прочете тая книга и да започне да се включва в общите занимания. Като ядене на ребърца във Фреди, поръчване на специалитета на всяко заведение, ако ще и да представлява бенгалски огън, набучен на домат, гледане на най-приспивния филм на света (нищо, че тримата имаме различно мнение за името му) и пробиване на кофички.

Ама мъничко ми липсват. Липсва ми муцунката, която Мили прави, когато пак кажа нещо глупаво. Или как тропа с крак, когато иска да я заведат в Лас Вегас. И хладилникът й ми липсва. По-скоро пастетът в него. И това, че Глупчо забравя да ми напълни чашата абсолютно всеки път. И смешният начин, по който поглежда Мили преди да запали цигара. И трапчинките му.

Прочетете остатъка от публикацията »

Вторници

Купих си метла, обаче тялото ми ме усети и реши да проспи всичките ми 10 часа вкъщи. Едва смогнах да облека тениска, да извадя един питбул от хладилника и да се напъхам в таксито. На това отгоре гадта му с гад (още говоря за тялото) е решила и на това да се противи и така и не се разсъни. Обмислям да се/я натъпча и с капучино. И после да счупя прозореца и да скоча във фонтана. Ако заспя по средата, никой няма да може да ме прекъсне. По средата на фонтана, не на плана.
Да има късмета и довечера да ми се прави на шеф! Крайно наложително е да измета, да измия пода и съдовете и да гледам някоя серия за любимия ми вампир. Си вампир. Не че е мой, ама съм подлог.

Прочетете остатъка от публикацията »

Като съм наивна, ще си патя

Много е готино – наведнъж открих, че куртоазията и професионализмът на колегите ми са на страшно високо ниво, също и че някои хора наистина ги е грижа за мен. Трябва да си страшно професионален лицемер, за да ме поздравяваш 2 години и да ме накараш да вярвам, че си приятел. Професионален, явно защото си счел за свое задължение да се държиш така, но веднъж попаднал извън офиса си напълно свободен да се правиш, че не съществувам. Сте свободни. Защото очевидно е заразно и е обхванало една доста съществена част от хората във фирмата – служителите.

От друга страна никога не е късно или неприятно да откриеш, че хората над теб те ценят и че нямат нищо против да отделят някой час, за да разберат как си и да ти предложат помощ.

Прочетете остатъка от публикацията »