Два реда набързо

Ужасно е да си професионалист в… местенето. Да ти е автоматизиран процесът на пълнене на сак, подаряване храна на циганина пред блока, изпиране на прането, измиване на съдовете, затваряне на всички врати и прозорци, спиране на водата и изхвърляне на боклука и аналогичните разпердване, проветряване, обиране на паяжини, пускане на вода, опаковане на колети, правене на зимнина (с ключовото бушене на пиперки ;)).

I`m getting used to it. And I hate that part.

Имах гостенин, на сутринта го изпратих точно до вратата, изчистих къщата, херметизирах я, пътувах с 3 автобуса, отключих къщата на нашите, обрах градината, напазарувах, направих 6 литра зимнина, 2 манджи и един десерт, измих на баща ми съдовете, полях на майка ми индришето, пуснах два колета по пощата,  платих тока, запердих, заключих, качих се на автобус, после на влак, после на автобус, отключих си къщата, отворих прозорците, пуснах водата, полях цветята, стоплих вечеря, отговорих на 16 от 17те си писма, в момента пълня следващия сак, след 3 часа ми е следващият влак…

И един дядо ме пита дали съм мома, че ме е харесал за внука си :) И той беше на 90 :) И се оказа, че комшийката ми също е говорила с него и му знае историята на живота, а той добре си е поживял :)

Той ако знаеше колко тъжна мога да бъда… изобщо нямаше да ме хареса.

Адиос и до понеделнишки срещи, когато вече отпуска няма. Същото важи за всички дни от октомври, ноември и декември 2010 :)

---