Шаляля

Всяка моя любов съвпада с нова прическа. Не знам защо.

Отрязвам си косата, влюбвам се в ****.  Изрусявам се, залепвам за Калоян. Седем месеца.

Хм. Изчерпах любовите. Метафората не струва.

А тъкмо щях да кажа, че съм с нова глава. Отрязаха и последното жълто и до месец-два косата ми ще бъде възстановена до състоянието й от абтуриентския бал. Какво пък, може пак да се  влюбя.

Примерно някой ден.

Прочетете остатъка от публикацията »

Да не се чете на празен стомах, криза е!

Аз живея… вкусно :) И вкусно не значи непременно скъпо. Това по повод едни жени, които не знаят как да направят вечеря за 5-10лв. Няма да се лъжем, в криза не съм, обаче моето семейство е. По една или друга причина аз не съм част от техния бюджет, но да, знам как се яде в криза. И то е… вкусно.

Вярно, не всичко, което ядем, е здравословно, но аз и без това не искам да ставам на 70, да ме болят разни неща и съучениците ми да са измрели.

Така… който ще готви кризисно, да забрави пържолите и панираните пилешки хапки (щото аз това прочетох във форума). Прочетете остатъка от публикацията »

Пепеляшка тиквите ги брои наесен

Тази година есента се проточи, не че се оплаквам, да не се объркате нещо :) Мога с часове да стоя с нос залепнал за прозореца и да зяпам дъжда, да браузвам есенни картинки, да ям мушмули или да се фръцкам пред огледалото с хилядите си шалчета. Даааа :) Тази година вече нося шалчета – реших, че все пак вратът ми не е прекалено къс :)

Изкарах един невероятно спокоен и… удовлетворяващ уикенд вкъщи. Вкъщи, където вече не роптая, че времето е продължило своя ход. Не се изненадвам, че бравите вече не са на нивото на раменете ми или че има липсващи керемиди. Напротив, нахъсала съм се да превърна къщата в своя нов дом. Лятото, когато оплевих плочките в двора в опити да го превърна отново в двора на баба… отмина. Тази година запретнах ръкави, изхвърлих старата сушилня, нарязах някакви върви и вързах хризантемите, намерих мотика (истинска, а не онази малката, с която си мислехме, че помагаме на баба) и изкопах неканения храст, настанил се на мястото на ягодите, докопах брадва и отсякох глупавото дърво, в което от две години се блъскам, всеки път щом ми се доядат малини (спокойно, подпорнa греда, не истинско дърво). Изгорих старата покривка, застлах нова, изчистих печката, измих всички съдове. А още през септември пренаредих своята стая, простих се с купчина играчки,тетрадки от училище и кремове от времето на янината сватба (което ще рече отпреди хиляди години).

Прочетете остатъка от публикацията »

Момичета, трябва да сме модерни

Какво са рекламите? Платени примери. Примери избрани от някого, предназначени да повлияят на определена публика. Какво би било, ако живеехме в свят без реклами? Как би се получил този свят, би ли бил стабилен, хората биха ли били щастливи, доволни? Биха ли търсили промяна?

Аз знам! Не е възможно цивилизацията никога да не достигне идеята за рекламата, за гласното предлагане. В момента, в който търговец окачи табелка с работното си време, изписана с  красив почерк, рекламата започва своя живот. Следващият предприемач ще избере по-ярки бои, по-голяма табела, ще я сложи по средата на улицата, ще облече деца като танцуващи сиренца и ще им плаща, за да раздават картички. Конкуренцията, рекламата, желанието да се харесаш са заложени не само в човека, ами и във всеки животински вид. Да построиш най-хубавото гнездо, да разпериш лъскавата си перушина и да изчуруликаш най-силната песен – така върви светът. Макар и неосъзнато постоянно предлагаме нещо, постоянно търсим нещо. Светът без реклами трябва не да бъде еволюционно достигнат, а съзнателно избран. И той няма да е свят без конкуренция, а просто свят без реклами на продукти, свят без афиширане на материални стоки.

Прочетете остатъка от публикацията »

Изобщо не се хваля. Ама хич даже!

Щастлива съм. Допреди малко четох хубава блог публикация, което напоследък не се случва достатъчно често. Преди това четох книжка, преди това вечерях. Своите известни френски шницели на Жак Пепен :) Което са шницели от наденица и зеленчуци, панирани. А преди това изкарах няколко часа с Мили над коктейл и тортичка. А преди това ме валя дъжд и разнасях ракитена кошница за пикник. Която получих като подарък от съученичка. С която изкарах следобеда. Сладък следобед на приказки :) А снощи гледах много хубав филм. По една от книгите на Нора Робъртс. Съответно си изтеглих още 4 такива. А онзиден карах късна смяна, защото Яна ми беше на гости за закуска. А в неделя си купих 3 гривни, обеци, пръстен, кашмирен шал и варена царевица. И ходих на гости в Света Троица. И после ядох палачинки с едно бебе. А в събота с Яна изкарахме 5 часа в мола, въртейки се около собствената си ос, разглеждайки абсолютно всичко и купувайки си нищо. Освен една чанта. Която е много, много, много хубава. А в последния момент преди да се видим, измайсторих и подарък за Божката :)

Прочетете остатъка от публикацията »

Жени :)

Била ме видяла в мола и не съм я поздравила. Ми да ме беше поздравила, бе. Тя за сърденето ли е или за поздравяването?

От друга страна и без това редовно съм й виновна за нещо. Или пък някой друг. Като иска да се сърди, мога ли да я спра :)

————————————————————————————————————————————————-

Утре си разпечатвам лекциите и започвам да уча за изпити. Да не са посмяли да ме съкратят, докато съм в сесия, че ще се разлютя!