Последни мъдри мисли за 2010

Това акселерацията било голяма работа, ей!

Коледният концерт на ЦМИ и народно читалище „Доктор Петър Берон 1824″ беше поне десет пъти по-добър от Рок Коледа 2010. Момчета по тениски и дънки, момиченца на токчета, преподаватели с китари, първолачета барабанисти… повече от три часа не знаех къде се намирам. Бях забравила, наистина бях забравила, че мога да бъда толкова усмихната. Деца (някои от тях вече студенти или пък преподаватели), които пеят и свирят чудесно, с удоволствие, с хъс. И не, повечето няма да станат музиканти, групите им ще се разпаднат, струните ще се изпокъсат, обаче как ще са се веселили! Малко като преподавателя в иначе скучната комедия, който намираше смисъл и удоволствие в това всяка година да повтаря същите уроци, да среща същите проблемни ученици, да отговаря на едни и същи въпроси. Всеки си има призвание и колкото и малко да е то, то си е негово. Да си готвачка в детска градина може да дава толкова щастие, колкото да си съпруга на президента, шеф на мегакорпорация или рок звезда.

Прочетете остатъка от публикацията »

Сами си правим щастието. Както и сами избираме да сме нещастни.

Когато някой има много повече от теб, но продължава да иска разни неща, да изисква, да изисква максимума, както от себе си, така и от другите; когато осъзнаваш, че това е резултат от пропуски в семейството; когато виждаш, че всеки твой опит да го заразиш с щастие или не се оценява достатъчно или отваря път за нови желания… време е да спреш да съжаляваш и раздаваш. Такъв човек не вижда, че е затворен в параграф 22. Не вижда, че не дава шанс на околните да му угодят, колкото и да им изброява нещата, които желае. Защото освен, че искаме да даваме, ние искаме и да видим радост в ответ. Поне радост.

Не считам, че трябва да подчиня Коледата си и именния си ден на манипулации на хора, които просто никога няма да бъдат достатъчно щастливи в своите очи, пък ако ще и приятели да ми се водят. Изхарчих планина пари и си преуморих ръката от готвене (да, от снощи е превързана), за да осигуря перфектна Бъдни вечер на баща си. Пропътувах половин София и наготвих още камара неща, дори взех билет за концерт за другиго, само и само да не бъда сама на Коледа. Ами… просто няма да си проваля именния ден.

Прочетете остатъка от публикацията »

Божката да не чете :)

Имах най-искреното намерение тази година да пробвам да правя обемни картички (pop up cards). Само дето така и не остана време да купя хартия (щото всичките ми запаси отидоха за Вси Светии). Минах през два магазина, но нито поисках да си взема 100 картона еднакъв цвят за 10лв, нито гланцовите блокчета А4 ме направиха твърде щастлива. Който се е опитвал да рисува върху гланцова хартия, ме разбира.

Тъй че днес извадих молив и тетрадка и нахвърлях няколко идеи. В простотата е красотата, каквото и да виждам из crafts блоговете. Пък и не си говорим за картичка за рожден ден, а за няколко картички. Които аз предвидливо обединих. На всяко домакинство по една, и без това не си представям къде ще ги редят. За миналогодишните много се старах, постояха, постояха по рафтчетата и сега не ми се мисли къде са. А че бях правила семейство снежни човеци от памук, картичка-влакче и хиляда още глупости…

Прочетете остатъка от публикацията »

Пак съм се размислила

мисъл неделна

Хората много се чудят, ако взема да ги прегърна вместо поздрав. И то при положение, че няма да ходя да прегръщам тоя, дето не ми е приятен, налитам само на приятели :) Някой вижда нещо странно във физическия контакт ли? Или е странно, че искам да прегърна мъж, който не е мой? Или че не се притеснявам да изразявам щастие? Или не се къпя достатъчно ;-) От друга страна, след такъв поздрав,  стават едни милички :) Правят ти път, като влизаш в сладкарницата, предлагат ти да се държиш за тях в поледицата и ти държат милинката, докато разглеждаш дрънкулки в НДК.

мисъл понеделнишка

Абсолютно всеки около мен съвсем успешно лъже себе си. И не си говорим за глупоси от сорта  на „Пълнозърнестият хляб е десет пъти по-вкусен от хляба, дето го ядяхме едно време“. Хората се лъжат, че са щастливи, нещастни, бедни, богати, влюбени, умни, неизплашени… Тая част напълно я разбирам. Нито можеш да си обективен, съставяйки мнението си за самия себе си, нито имаш полза от това. Така и моите приятели – всеки си има нещо, което за мен е ясно, че е пълна лъжа. Въпросът е… ами аз за какво се самозалъгвам?

Прочетете остатъка от публикацията »

Хип-хип-край на сесията!

Здравейте!

Вие се свързахте с телефонния секретар на отличничката в групата. Тя не може да ви отговори, защото в момента пие ром. Когато спре да пие ром, няма да знае как да ви отговори. Ако искате да оставите някакво съобщение за лекарите от Бърза помощ, изчакайте сигнала.

биийп.

Сърценачупена

Направо… сърцеразбита. Единият се оказа, че ходи на Коледното парти, за да пие до сутринта. Другият пък очевидно не е гей, което означава, че съм пропиляла цяла година и връщане няма.

Пак по-добре от тригодишното ми увлечение по гей.

И не! Не считам, че имат право да се забавляват с жени веднъж в годината или да погълват варел алкохол на Коледа. Като ще е гей, да е гей! Какви са тия жени, дето ги разхожда по магазините? А като ще е съвършен, да гледа да е съвършен и на Коледа. Точка по въпроса.

Момчетата от мечтите нямат право да ги чупят. Мечтите. Искам си пак възхищението пред красивия, умен, учтив и тъй нататък гей. Не ща да го заменям за знанието, че момиче като мен не го интересува, но заради себе си, а не заради някаква си подробност като пол.

ПС: ако си забелязал как те зяпам, разровил си паметта си, намерил си името ми, гугълнал си го, не си попаднал на статията за Кегел, а на тази… да, жалка съм.